— Чичо Макон. Винаги си бил толкова стриктен по отношение на правилата на Къщата.
— Правилата са установени от много отдавна, Ридли. Нито ти, нито аз можем да ги променим сега.
Те се взираха един в друг. Макон направи жест и един стол се отмести сам от масата.
— Защо всички не се успокоим и не седнем? Лена, ще кажеш ли на Кухнята, че ще има още двама души на вечеря?
Лена продължаваше да стои там, без да помръдне, но явно готова да избухне във всеки миг.
— Тя не може да остане.
— Всичко е наред. Нищо не може да ти навреди, докато си тук — успокои я Макон. Но Лена не изглеждаше уплашена. Беше по-скоро бясна.
Ридли се усмихна.
— Убеден ли си?
— Вечерята е готова, а знаеш как се ядосва Кухнята, когато поднася изстинала храна. — Макон влезе в трапезарията. Всички го последваха, макар поканата да беше произнесена толкова тихо, че ние тримата едва я чухме.
Бу водеше, без да се отделя от Риан. Леля Дел вървеше след тях под ръка със сивокос мъж на възрастта на баща ми. Беше облечен като излязъл от книгите с исторически проучвания на мама — високи до коленете ботуши, риза с волани и странно наметало, подходящо по-скоро за сцена от опера. Двамата бяха като експонати от изложба в Смитсъновия музей26.
Едно по-голямо момиче също влезе в стаята. Много приличаше на Ридли, само дето носеше повече дрехи и не изглеждаше толкова опасна. Имаше дълга права коса с по-добре оформена версия на неравномерния бретон на Ридли. Момиче, което можеш да срещнеш с купчина книги в двора на някой стар елитен колеж на Север, „Иейл“ или „Харвард“ например. Девойката прикова поглед в Ридли, сякаш можеше да види очите й през тъмните стъкла на очилата, който тя не беше свалила.
— Итън, да ти представя по-голямата си сестра, Анабел. О, извинявай, исках да кажа Рийс. — Кой, по дяволите, не знае името на собствената си сестра?
Рийс се усмихна и проговори бавно, като че ли подбираше внимателно всяка своя дума.
— Какво правиш тук, Ридли? Мислех, че тази вечер имаш друг ангажимент?
— Плановете се променят.
— Семействата също. — Рийс протегна ръката си и я размаха пред лицето на Ридли, просто движение — като магьосник, който прави небрежен жест над шапката си. Потръпнах, не знаех какво да си мисля, но за момент ми се стори, че Ридли може да изчезне. Или за предпочитане аз.
Но тя не изчезна, само потрепери и се извърна встрани, сякаш взирането в очите на Рийс й причиняваше физическа болка.
Рийс не откъсваше очи от лицето на Ридли, като че ли се оглеждаше в огледало.
— Интересно. Рид, защо, като гледам в очите ти, виждам нейните! Сега двете сте като едно цяло, нали?
— Пак дрънкаш глупости, сестричке.
Рийс затвори очи и се концентрира. Ридли се сгърчи като пеперуда, забодена с карфица в хербарий. По-голямото момиче отново направи плавно движение с ръката си и за миг лицето на „дамата“ ми се разми и на негово място се появи мрачният образ на друга жена. Тя ми се стори някак позната, но не можех да се сетя откъде.
Макон тупна силно рамото на Ридли. За първи път виждах някой да я докосва, освен мен. Тя се сгърчи и усетих как силна болка премина от нея към ръката ми. Макон Рейвънуд определено беше човек, когото не можеш да пренебрегнеш.
— Стига. Харесва ли ви или не, Срещата започна. Не искам никой да съсипва Свещените празници, не и под моя покрив. Ридли е била — както самата тя благоволи да изтъкне — поканена да се присъедини към нас. Няма нужда да го обсъждаме повече. Моля всички да заемат местата си.
Лена седна, без да откъсва очи от нас двамата.
Леля Дел изглеждаше дори още по-притеснена, отколкото когато ни видя първоначално. Мъжът с пелерината потупваше ръката й успокоително. Високо момче на моята възраст в черни дънки, изтъркана черна тениска и протрити мотористки ботуши се мотаеше наоколо с отегчен вид.
Ридли се зае с официалното представяне.
— Вече познаваш майка ми. Това е баща ми, Баркли Кент, а това брат ми Ларкин.
— Приятно ми е да се запознаем, Итън. — Баркли пристъпи напред, за да се здрависа с мен, но когато забеляза ръката на Ридли, вкопчена в моята, отстъпи. Ларкин преметна ръка около рамото ми, само че когато погледнах към нея, тя изведнъж се превърна в змия, стрелкаща напред езика си.
— Ларкин! — Баркли изсъска. Змията за секунда се превърна в човешка ръка.
26
Смитсънов музей — най-големият музеен комплекс в света, научно и културно средище. Намира се във Вашингтон, САЩ. Основан е през 1846 със средства на английския учен Дж. Смитсън. Включва 16 музея, посветени на различни области на науката и изкуството. — Б.пр.