Лена ме чакаше на паркинга пред Окръжната библиотека на Гатлин. Напуканият бетон все още беше мокър и лъскав от дъжда. Въпреки че оставаха още два часа до края на работното време, катафалката беше единствената кола пред сградата, с изключение на познатия стар зеленикав камион. Да кажем само, че хората тук не си падат много по книгите. Не се интересуват от други места и градове, освен нашия, а и ако има нещо, което дядо ти или прапрадядо ти не могат да ти разкажат, значи най-вероятно не е нужно да го знаеш.
Лена се беше свила до стената на библиотеката и пишеше в тетрадката си. Носеше протъркани дънки, огромни гумени ботуши и мека черна тениска. Тънки плитки се спускаха отстрани на лицето й и се губеха в къдриците й. Почти приличаше на обикновено момиче. Исках да я целуна веднага, но трябваше да изчакам. Ако Мариан знаеше отговорите, от които се нуждаехме, щях да имам много повече възможности да го направя.
Концентрирах се отново върху баскетболните правила. Заслон и контразаслон.
— Наистина ли смяташ, че тук има нещо, което може да ни е от полза? — Лена вдигна поглед от тетрадката си и се втренчи в мен.
Хванах я за ръката.
— Не нещо. Някой.
Самата библиотека беше прекрасна. Прекарах толкова много часове като дете тук, че възприех убеждението на майка си — вярвам, че библиотеките са нещо като храм. Тази специално е оцеляла след марша на Шърман и Голямото палене. Библиотеката и сградата на Историческото общество са двете най-стари постройки в града, освен „Рейвънуд“. Беше двуетажна достолепна викторианска сграда, с олющена бяла мазилка и дългогодишни бръшляни и лози, виещи се около вратите и прозорците. Миришеше на древно дърво и креозот33, на пластмасови корици на книги и стара хартия. Стара хартия — мама често казваше, че такъв е мирисът на самото време.
— Не разбирам. Защо ни е библиотеката?
— Не търсим библиотеката, а Мариан Ашкрофт.
— Библиотекарката? Приятелката на чичо Макон?
— Мариан беше най-добрата приятелка на майка ми и неин партньор в проучванията. Тя единствена знае за окръг Гатлин толкова, колкото знаеше и мама, и сега е най-умният човек в Гатлин.
Лена ме погледна скептично.
— По-умна от чичо Макон?
— Добре де, най-умният смъртен в Гатлин.
Никога не успях да разбера какво прави някой като Мариан в град като Гатлин. „Само защото живееш по средата на нищото, казваше тя, похапвайки сандвич с риба тон заедно с мама, не означава, че не можеш да знаеш къде точно живееш.“ Нямах представа за какво говореше. Може би затова Мариан се разбираше толкова добре с мама.
През повечето време по същия начин не разбирах за какво говореше и майка ми. Както казах, тя беше най-големият мозък в този град или просто най-ярката личност.
Когато влязохме в празната библиотека, Мариан се луташе между рафтовете и се вайкаше като някакъв луд персонаж от древногръцките трагедии, които тя имаше склонност да рецитира. Тъй като библиотеката беше в общи линии призрачно място, посещавано от време на време само от дамите от ДАР, които искаха да проверят нещо в генеалогичните си списъци, Мариан беше истинската владетелка на това място и можеше да прави каквото си поиска.
— Моя родна сестро, знаеш ли беда…
Последвах гласа й, носещ се някъде иззад лавиците с книги.
— … родена от делата бащини?
Завих зад ъгъла, където беше подредена художествената литература. Ето я, полюляваше се, държеше купчина книги в ръце с поглед, впит право в мен.
— Ала какво, говори се, навред в града днес вождът повелява с нова заповед?
Лена застана до мен.
— Не си ли чула за беда…
Мариан местеше очите си от мен към Лена и обратното, поглеждайки над квадратните си очила с червени рамки.
— … подготвяна за близък нам човек34…
Стоеше пред нас, но сякаш не беше тук. Познавах този поглед много добре и знаех, че макар да има цитат за всеки случай, като че ли не ги подбираше много на място. Какви беди заплашваха мен или близки мои хора? Ако този приятел беше Лена, не бях сигурен, че исках да разбера.
Чета много, но не и гръцките трагедии.
— „Едип“?
Прегърнах Мариан заедно с купчината книги, които все още държеше в ръце. Тя се притисна толкова силно до мен, че за малко почти спрях да дишам, защото огромната биография на генерал Шърман се забиваше в ребрата ми.
33
Креозот — безцветна (понякога зеленикава или жълто-зелена) маслена запалима течност, извличана от дървесен или каменовъглен катран посредством дестилация. — Б.пр.
34
„Антигона“, Софокъл, изд. „Отечество“, 1985 г. Превод от старогръцки език — Александър Ничев. — Б.пр.