— Макон, направи нещо! Не се получава.
— Опитвам се, Делфин. — Имаше нещо в гласа му, което не бях чувал досега. Страх.
— Не разбирам. Обвързахме това място заедно. Тази къща трябваше да бъде безопасна. — Леля Дел погледна Макон, очаквайки отговор.
— Сбъркали сме. Няма безопасно място за нея — обади се красивата жена на възрастта на баба ми с навити на спирали черни плитки. Носеше няколко наниза с мъниста на врата си, натрупани един върху друг, и сребърен пръстен с орнаменти на палеца. Имаше същия екзотичен външен вид, какъвто притежаваше и Мариан — сякаш беше от много, много далече.
— Не можеш да си сигурна в това, лельо Арелия — прекъсна я Дел и се обърна към Рийс. — Рийс, какво става? Виждаш ли нещо?
Очите на Рийс бяха затворени, по лицето й се стичаха сълзи.
— Нищо не виждам, мамо.
Тялото на Лена се сгърчи отново и тя изпищя — поне отвори уста и изглеждаше така, сякаш пищи, но не издаваше никакъв звук. Не можех да издържам повече.
— Направете нещо! Помогнете й! — извиках аз.
— Какво правиш тук? Махай се! Не е безопасно за теб — предупреди ме Ларкин. Семейството за първи път ме забеляза.
— Съсредоточете се! — Макон звучеше отчаяно. Гласът му се извиси над останалите, по-силно и по-силно, докато накрая вече крещеше.
Кръв от кръвта ми, за теб е тази защита!
Членовете на кръга изпънаха ръцете си, сякаш искаха да му придадат повече сила, но явно не се получаваше. Лена продължаваше да пищи, мълчаливи ужасени писъци. Беше по-лошо, отколкото в сънищата. Беше истинско. И ако те не можеха да го спрат, аз щях да го сторя. Затичах се към нея и минах през ръцете на Рийс и Ларкин.
— Итън, НЕ!
Щом влязох в кръга, го чух. Вой. Зловещ, ужасяващ като воя на вятъра. Или пък беше глас? Не бях сигурен. Макар да бях само на няколко стъпки от масата, на която Лена лежеше, ми се струваше, че е на милиони километри. Нещо се опитваше да ме изтласка назад, нещо по-могъщо от всичко, което бях изпитвал през живота си. По-силно дори от онзи път, когато Ридли се опитваше да изсмуче живота от мен. Отблъснах го с всичко, което успях да открия в себе си.
Идвам. Лена! Дръж се!
Насочих цялото си тяло напред, опитвайки се да я достигна, както правех и в сънищата си. Черната бездна в небето започна да се върти.
Чух гласа й.
Итън. Аз…
Въздухът в средата на кръга се завихри бясно около нас, като водовъртеж. Изви се и се понесе към небето, ако това нещо отгоре можеше да се нарече още небе. Към чернотата. Имаше голяма вълна — като експлозия — която се стовари върху чичо Макон, леля Дел, върху всички останали и върху стените зад тях. В същия миг въртящият се въздух в разкъсания кръг беше изсмукан в черната бездна над главите ни.
И всичко свърши. Замъкът се превърна в обикновена мансарда, с обикновен прозорец, отворен под стрехите. Лена лежеше на пода, плетеница от коси, ръце и крака. Беше в безсъзнание, но дишаше.
Макон се надигна от пода, гледайки ме изненадано, без да проговори. След това отиде до прозореца и го затръшна.
Леля Дел също ме гледаше, сълзите все още се стичаха по лицето й.
— Ако не го бях видяла с очите си…
Приседнах до Лена. Тя не можеше да помръдне, не можеше да пророни нито дума. Но беше жива. Усещах я, пулсът й биеше съвсем слабо. Легнах на пода и допрях главата си до нейната. Само това можех да направя, за да не припадна.
Семейството й бавно започна да се струпва около нас, кръг от хора, облечени в черно, говорещи един през друг.
— Казах ти. Момчето има дарба.
— Не е възможно. Той е смъртен. Не е един от нас.
— Как може смъртен да разкъса Кръга на кръвта? Как може смъртен да отблъсне mentem interficere37, толкова силно проклятие, че е проникнало през заклинанието на обвързване на „Рейвънуд“?
— Не знам, но трябва да има и друго обяснение. — Дел вдигна ръката си над главата си. — „Evinco, contineo, colligo, includo.“38 — Отвори очи. — Къщата е все още обвързана, Макон. Чувствам го. И въпреки това тя успя да стигне до Лена.
— Разбира се, че ще успее. Не можем да й попречим да дойде при детето си.
— Силите на Сарафина нарастват от ден на ден. Рийс успя да я види, когато погледна в очите на Лена. — Гласът на Дел потрепваше.
38
Evinco, contineo, colligo, includo — „побеждавам, продължавам, събирам, затварям“. — Б.пр.