— Някакъв проблем ли има? — попита авторитетно той.
Камериерката отстъпи уплашено при вида на високия мъж с мургаво лице и мрачно изражение. Адам бе свикнал с отвращението, което предизвикваше белегът му, и се бе научил да не обръща внимание на подобни реакции.
— Жената ме обвинява, че съм я пипал по крака2 — заяви Джон Бул.
— Аз ли? Нивгъж! — отрече камериерката.
— Да, ваше превъзходителство. Информирах я, че чашите са непоносими. После пък научи Рупи да казва „пикалник“, а след това заяви, че съм се опитвал да я дръпна за крака.
Младият мъж пое гърнетата от ръцете на момичето и рече:
— Дребно недоразумение. Лека нощ.
Когато затвори вратата, Джон Бул попита:
— Защо я пуснахте да си върви? Няма ли тя да ви вее с ветрилото?
— Не, Джон Бул, тук не се употребяват такива неща. В Англия нямаме нужда от разхлаждане, а от затопляне. Очаквам портиера. Само го покани вътре, след това отнеси Рупи в друга стая и помогни на Киринда да се приготви за спане. Ще поръчам вечеря, ако проявиш търпение.
— Ах, ваше превъзходителство, сега, след като вече сме в Англия, виждам, че ще трябва да проявявам огромно търпение към по-низшите класи.
— Точно така, Джон Бул. И другите също ще трябва да го правят.
Облечена в дрехите на Антъни, Антония се опитваше да чете. Разказът обаче не успя да задържи вниманието й и мислите й се зареяха в друга посока. Въпреки всичките й молитви и споразумения с Бог, от брат й все още нямаше вест.
Чувстваше се много самотна без неговото присъствие в Лам Хол. Но бе твърдо решена да заеме мястото му. Предпочиташе да умре, но да не допусне Бърнард Лам да им отнеме прекрасното имение.
Денят беше чудесен. Искаше й се да излезе, но вместо това въздъхна и опита за пореден път да се съсредоточи върху книгата. Внезапно я захвърли на пода. Да върви по дяволите! Някой ден все пак трябваше да се покаже навън.
Щом беше облечена за езда, точно това и щеше да направи. Щеше да посети дадените под аренда ферми, за да види дали не се нуждаят от нещо. В такива случаи Тони слагаше перука и колосано шалче. Девойката пусна няколко сребърни монети в джоба си и взе камшика за езда на брат си. А в конюшнята се запъти към Венера, но в последния момент се сети да каже на Брадшо да оседлае Нептун.
— Той има нужда от движение, милорд — рече одобрително конярят. — Тъкмо ша опитате и новия хамут, който купихте от Рочестър.
Старата хрътка се приближи и я приветства, като размаха опашка. Антония понечи да я нарече „сладуранчо“, но си спомни за своето ново положение.
— Здравей, грозен стар звяр. Все още ли подтичваш към всичко, което се изпречи пред очите ти?
На кучето очевидно обидите му се нравеха много повече от нежностите и младата жена реши да има предвид това за в бъдеще. След това препусна в галоп към първата ферма, където Хари Симпсън и синът му косяха сено. Пое си дълбоко въздух, за да събере сили и слезе нехайно от коня.
— Здравей, Хари, реколтата изглежда добра.
Червендалестият мъж в първия миг сякаш изгуби ума и дума и едва след малко успя да произнесе:
— Милорд, толкова съжаляваме за сестра ви.
Антония прехапа устна и кимна.
— Минавам насам, за да видя имате ли нужда от нещо.
— Не се притеснявайте за нас, сър, и без това си имате достатъчно неприятности.
Синът му обаче погледна предизвикателно и рече:
— Покривът капе.
Лицето на баща му стана още по-червено.
— Ще го закърпим отново, щом приберем сеното.
Тони погледна към чифлика.
— Покривът трябва да бъде препокрит отново, Хари. Ще се погрижа за това още днес. Трябваше да ми кажеш — заяви укорително.
Хари се почеса по главата, объркан от непостоянството на благородниците. Когато бе подхванал темата за течащия покрив преди, младият лорд Лам му бе казал да го закърпи.
В следващата ферма Тони се оказа обект на внимание от страна на дъщерите на арендатора й. Въпреки че и двете бяха по-млади от нея самата, те бяха доста съобразителни. Уплаши се. Беше разговаряла често с Мери и Лизи и им беше давала дрехите си, когато й станеха малки. Само да отвореше уста и щяха да я познаят. Мери я изгледа предизвикателно, сякаш имаха някаква обща тайна. Антония си помисли: „Открили са!“ Думите на момичето обаче й доставиха огромно облекчение.
— Тъз’ вечер ша ви чакам край краварника, милорд, ако искате.
Тони бе като поразена от гръм. Мери я канеше на среща. Лизи се държеше също така свойски.
— Сестра ви вече нема да са нуждай от модерните си дрехи. Ша ни ги дадете ли?
„Какво неприятно, алчно създание“ — помисли си Антония и попита:
— Къде е баща ви?
— В краварника… каза да ни ходим там, докато кравата ни са отели.
2
Игра на думи. Слугинята казва „Правите си майтап с мен“, което буквално звучи като „дърпате ме за крака“. — Б.пр.