— Храната в Цейлон е силно подправена; освен това консумираме много плодове и зеленчуци. Ще го приема като благоволение от ваша страна, ако вземате моя слуга, когато пазарувате, и му позволите да разполага с кухнята, за да приготвя националните си ястия.
Госпожа Хог щеше да откаже, ако се осмеляваше.
— Аз ще отсъствам по работа през по-голямата част от деня. Благодаря ви за съдействието.
След излизането му настъпи напрегнато мълчание. И изведнъж се разприказваха едновременно и тримата. Фентън, който се чувстваше доста глупаво, задето бе помислил за принц някакъв си лакей, рече:
— Е, аз от моя страна ще оставя всичко на неговите слуги.
— Няма да търпя никаква намеса в кухнята — заяви готвачката. — Мразя чужденците!
Дора, която бе дала свобода на въображението си, каза:
— Той наистина е богат. И бас държа, че тя е от неговия харем!
Внезапно изскърца някакъв странен глас:
— Содом и Гомор!
Госпожа Хог се затича към вестибюла, за да разбере кой богохулства.
— К’во беше туй? — обърна се към Дора тя.
— Тяхната птица.
— Мразя птиците. Е, мястото на таз’ със срамотния й език не е тук. Ще я занеса в мазето!
Новите обитатели запалиха любопитството на младата прислужница. Под предлог, че бърше праха, тя се качи на горния етаж и започна да подслушва край една от вратите и да наднича през ключалката. Джон Бул избра точно този момент, за да я отвори. При вида на коленичилото момиче той се учуди от този обичай.
— Молиш ли се? — попита тамилецът.
— Да надничам ли?3 — изрече Дора.
— Не съм те обвинил, че шпионираш, макар сега да виждам, че точно това е било намерението ти.
— Не съм надничала — отрече момичето.
— Сега към надничането прибавяш и лъжа. Защо си се вторачила в главата ми?
Слугинята подсмръкна и реши, че е най-добре да атакува.
— Защо носиш туй около главата си?
Джон Бул се чудеше как да обясни това на момичето, жена, което очевидно принадлежеше към по-низшите касти.
— Това е моята униформа. Нося я поради същата причина, поради която ти ходиш с този парцал на главата.
— Парцал ли? — възкликна Дора, дълбоко обидена. Това бе една от най-хубавите й шапки. — Шапките ми не са парцали. Таз е ленена и имам дори една дантелена.
— Въшки ли?4 — погледна я ужасен той. — Ти имаш въшки?
Това обясняваше защо покрива главата си с ужасната шапка.
— Имам — потвърди гордо Дора.
— Не се приближавай! Ти си нечиста!
— Нечиста! — изпищя младата жена.
— Уволнена си! Къш, къш!
— Не мойш да ма уволняваш… дойде едва днес!
— Не съм дошъл в Англия, за да умирам, а да живея! — След това слезе към кухнята и спря пред закръглената готвачка. — Позволете да ви се представя. Аз съм Джон Бул.
— Ако ти си Джон Бул, тогаз аз съм Савската кралица — заяви тя.
— Савска ли? Значи тогава вие не сте жената-прасе?5 — попита леко объркан той.
Дора се изкиска, а лицето на готвачката стана пурпурночервено.
— Жена-прасе ли? Ти с името ми ли се подиграваш? — попита тя.
— Не, не, мадам. Уверявам ви, че съм напълно сериозен.
— За теб съм госпожа Хог. И искам уважение в кухнята си. Мразя да ми се месят.
— Нямам намерение да се смесвам с вас, мадам, нито пък с момичето с въшките. Дойдох за парченце плод за скореца на господаря. Къде е птицата?
— Мразя я! — заяви готвачката.
Джон Бул пребледня леко.
— Изядохте ли я?6 — попита невярващо той. — Господарят я обичаше.
— Е, мразя я. Отиде си долу и там си остана!
— Нямам думи — промълви тамилът.
— Мозък, искаш да кажеш.
— Бих могъл да кажа нещо гадно, но ще се въздържа! — заяви той и напусна кухнята.
Преди да тръгне, Савидж получи съобщение от господин Уотсън. Той го уведомяваше за някаква къща, която би могла да го задоволи. Преди да се отбие при своите адвокати обаче, реши да посети препоръчания от тях шивач от „Савил Роу“. Чувстваше се леко смутен, когато пристъпи прага на посещаваното само от представители на най-висшето общество ателие. Никога досега не бе влизал на подобно място. В младостта си неизменно бе доизносвал нечии дрехи, а в Цейлон бе викал шивач на кораба или в плантацията.
Всички, които работеха в известното шивашко ателие, бяха абсолютни сноби и се отнасяха с презрение към клиентите, които не принадлежаха към висшето общество. В мига, в който разбраха обаче, че парите не са проблем за новия им клиент, те станаха много любезни. Дадоха му да разбере, че при тях се облича Уелският принц и че ще превърнат Адам Савидж в несравним джентълмен. Именно тогава разбраха, че индийският Савидж притежава собствено мнение и упоритост.
3
На английски двете думи звучат доста близко, „прей“ — моля се и „прай“ — надничам. — Б.пр.
6
Готвачката произнася неправилно глагола „мразя“, в резултат на което звучи като „изядох“. — Б.пр.