— В такъв случай предполагам, че нямам друг избор освен да приема — каза тя с тежка въздишка. — Но ако няма да бъда повече надзиравана и пазена както преди, не се ли опасяваш, че мога да те обвиня в отвличане пред първия представител на властта, когото срещна?
Дмитрий беше удивен. Всичко това беше твърде лесно. През всичките часове, които бе прекарал в кроене и прекрояване на плановете си, вземайки предвид предполагаемите й реакции, той не беше допускал, че тя ще се съгласи толкова бързо. От друга страна, не беше човек, който щеше да се оплаче от добрия си късмет.
Ухили се насреща й.
— От това ще стане невероятно романтична история, не мислиш ли?
Катрин се зачерви. Като видя приятната розовина, обагрила бузите й, Дмитрий си спомни другите моменти, когато тя бе изглеждала по този начин, моментите, в които се бе наслаждавал на топлия й прием. Толкова се развълнува, че в миг забрави да стъпва бавно и предпазливо покрай нея и моментално скъси разстоянието помежду им, доказвайки, че тактиката на Катрин да седне на малкото столче, за да го държи настрани, беше безсмислена. Вдигна я, седна на мястото й и я настани в скута си.
— Дмитрий!
— Мълчи. Възразяваш, преди да си разбрала какво възнамерявам да направя.
— Намеренията ти неизменно са се оказвали крайно непочтени — отвърна тя.
— Виждаш ли колко добре си подхождаме, малката ми? Ти вече ме познаваш толкова добре.
Закачаше се с нея и тя не знаеше как да реагира. Нямаше обаче нищо закачливо в начина, по който я държеше. Хватката му беше здрава и интимна, едната му ръка я притискаше здраво към гърдите, а другата, заключена между телата им, я галеше дръзко по хълбока. Топлина започна да пълзи по вътрешностите й. Не се беше чувствала така жива от месеци. Той винаги успяваше да произведе този ефект върху нея, винаги й въздействаше по един чисто физически начин.
— Мисля, че ще бъде по-добре да ме пуснеш — каза Катрин.
— Защо?
— Слугите могат да влязат.
— Ако това е единствената причина, която можеш да измислиш, можеш да бъдеш спокойна. Никой няма да посмее да отвори тази врата под заплаха от смъртно наказание.
— Не се шегувай.
— Аз не се шегувам, говоря ти съвсем сериозно. Тук никой няма да ни притеснява. Просто ми позволи да те подържа още малко… За бога, Катя, не мърдай толкова!
— Съжалявам. Заболя ли те?
Той изстена и я премести на не толкова чувствително място.
— Нищо, за което да не можеш да се погрижиш сама.
— Дмитрий!
— Прости ми. — Усмихна се, когато ярките червени петна отново цъфнаха на бузите й — Бях много груб, нали? Но нали знаеш, че никога не съм можел да мисля ясно, когато си около мен. Сега не е изключение. Защо изглеждаш толкова изненадана? Да не би да си си въобразявала, че ще престана да те желая, само защото сме били разделени няколко месеца?
— Всъщност…
Дмитрий не можеше да се въздържа повече. Фактът, че му бе позволила да я държи в ръцете си, му даде такъв кураж, че той беше на ръба да разкъса дрехите й. Целуна я така страстно, толкова дълбоко, че резултатът беше неизбежен, макар още да не го знаеше. Ръката му се плъзна нагоре да погали гърдата й и той изстена, почувствал под роклята втвърденото, щръкнало зърно.
Нейното стенание бе пленено от устата му и се примеси с неговото. О, Господи, как й бе липсвал, как й бяха липсвали целувките му, начинът, по който се топеше вътрешно, начинът, по който я изгаряха очите му. И тялото му, красивото му, твърдо, възбуждащо тяло и онова, което правеше с нея. То също й бе липсвало. Нямаше смисъл да го отрича повече. Обичаше да се люби с него и го искаше сега, веднага.
— Дми… Дми… Дмитрий! Остави ме да си поема дъх.
— Не. Не и този път.
Той продължи да я целува упоително и Катрин усети как по цялото й тяло се разлива топлината от най-чистата радост да види, че и той се страхува — този могъщ, властен мъж се страхуваше, че тя може да го спре. Улови лицето му между дланите си и го погледна усмихнато в очите.
— Занеси ме на дивана, Дмитрий.
— На дивана?
— Не мислиш ли, че столът е твърде неудобен?
Необходими му бяха няколко секунди, за да осъзнае смисъла на думите й. Изражение на такова смайване и възхита пробяга по лицето му, че й се прииска да заплаче. Вдигна я със силните си ръце и я положи внимателно на кадифения диван.
Коленичи до нея и засваля забързано сакото си. Копчета се разхвърчаха във всички посоки. Спря само колкото да я попита:
— Сигурна ли си, Катя… не, не ми отговаряй.
Той я целуна отново и Катрин отговори на въпроса му, като отвърна на целувката му. Тя знаеше прекрасно какво правеше. Този път нямаше нужда от наркотик, за да стимулира желанието си. Дмитрий беше мъжът, когото тя обичаше, бащата на нероденото й дете, мъжът, за когото Катрин щеше да се омъжи. Подробностите можеха да бъдат уредени по-късно. Имаше достатъчно време.