Глава 35
С бясно лудуващите снежинки отвън и весело пращящия огън в камината, обширната гостна бе заприличала повече на удобно гнезденце. Беше късно следобед, поне според часовника върху поставката на камината. Някъде измяука котка, затръшна се врата, каляска пое по пътя си. В стаята ясно се чуваха само пращенето на пламъците и равномерният дъх на Дмитрий.
Катрин не бързаше да наруши интимността на момента. Наполовина лежеше върху дивана, наполовина върху Дмитрий. Нямаше достатъчно място, но не се страхуваше, че ще падне. Дмитрий я бе обгърнал здраво с ръка и я притискаше силно към гърдите си.
В момента той бе отмахнал ръката й от мястото, където тя лекичко чертаеше пътечки в гъстото златно руно по гърдите му и целуваше всеки пръст поотделно. Едно неописуемо еротично усещане, тъй като той не спираше до целувките, а хапеше и смучеше с увлечение. Катрин просто го наблюдаваше, очарована от нещата, които езикът, устните и зъбите му причиняваха на чувствителните възглавнички на пръстите й.
— Ако не престанеш, малка моя, ще трябва да те любя отново — сепна я Дмитрий с дрезгавия си шепот.
— Аз? Че какво толкова правя?
— Гледаш ме с тези твои чувствени очи. Това е всичко, което ми трябва, знаеш ли.
— Глупости — сгълча го тя с усмивка. — А какво ще кажеш за онова, което ти правиш? Ако не престанеш… — поде тя същото предупреждение, — ще се наложи да…
— Обещаваш ли?
Катрин се изсмя.
— Ти си непоправим.
— Какво очакваш, след като това удоволствие ми бе отказано месеци наред?
— Чакай, защо ли ти вярвам — рече Катрин с учудване.
— Защото е вярно… и защото тези няколко часа неопровержимо ти доказах колко голяма бе нуждата ми. Нали? Или се нуждаеш от още доказателства?
— Дмитрий! — Тя се изкиска, когато той я извъртя под себе си. Бързо разбра, че не се шегува, като навлезе в нея бързо, дълбоко, уверено. — Дмитрий. — Името му се отрони като въздишка от устните й тъкмо преди да се протегне да улови целувката му.
Когато дишането на Катрин се нормализира, тя понечи да отбележи ненаситността на Дмитрий, но той я изпревари.
— Ти ще ме умориш, жено.
— Отново преувеличаваш — засмя се тя. — Хей, мога да си припомня два случая, когато демонстрира изключителна издръжливост.
Изгледа я изненадано.
— И хареса ли ти се тогава?
— По онова време — да, определено, макар че може да се признае, че можех да мина и без подобно преживяване. Предпочитам спонтанността и свободата на избор.
Не можеше да повярва на ушите си. Тя бе засегнала темата за опиата, и то дори без следа от гняв. Беше му простила. А сега признаваше, че този път всичко бе по нейна воля. Признаваше, че го желае.
Мили Боже, колко пъти си бе фантазирал за подобно признание.
— Знаеш ли колко щастлив ме правиш, Катя?
Бе ред на Катрин да се изненада — звучеше толкова искрен.
— Така ли?
— Откога копнея да те държа в ръцете си, да те целувам. — Потвърди думите си на дело. — Изгарях от нуждата да те докосвам, да те обичам. Ти принадлежиш на мен, Катя. И аз ще направя всичко по силите си да те убедя да останеш в Русия за постоянно. Ще направя и невъзможното да те убедя, че мястото ти е до мен.
— Това… това предложение ли е, Дмитрий? — прошепна Катрин колебливо, невярващо.
— Искам да си винаги с мен.
— Предложение ли е това, Дмитрий? — повтори тя по-твърдо.
По дяволите!
— Катя, знаеш, че не мога да се оженя за теб. Знаеш за какво те моля.
Катрин се стегна. Почувства се, сякаш й бяха изкарали дъха. Застави се да потуши надигащата се грозна глава на гнева. Интимната й прегръдка с Дмитрий не беше уместно място за спор.
— Пусни ме да стана, Дмитрий.
— Катя, моля те!
— Мътните те взели, пусни ме веднага!
Изблъска го грубо и се измъкна изпод него, после седна, цялата разтреперана. Косата й го бръсна по лицето, когато тя се извъртя да го погледне в очите. Голотата и уязвимостта й бяха най-малката й грижа.
— Искам децата ми да имат баща, Дмитрий — каза тя без въведение.
— Ще се грижа за децата ти.
— Не е съвсем същото и ти го знаеш. Ставам за любовница, но не и за съпруга, така ли е? Знаеш ли колко ме оскърбяваш?
— Оскърбявам ли? Не и ако знаеш колко малко държа да имам съпруга, освен че единствено чрез нея мога да се сдобия с наследник и да изпълня задълженията си. Ти си тази, на която държа. Искам да бъдеш част от живота ми.