Този глупав маскарад, това възмутително затруднение — за нищо. Елизабет омъжена за някакъв търсещ богатство непрокопсаник. Само това караше Катрин да се гневи на тези руснаци. Онзи варварин, онзи твърдоглав идиот, който я беше довел тук — заради него сега животът на сестра й беше провален. Не, той не беше виновен. Той просто бе изпълнил заповедта на господаря си. Принцът беше истинският виновник. За кого се мислеше той, по дяволите, че бе изпратил слугата си да му доведе Катрин по такава възмутителна причина? Ама че арогантност!
„Ще го науча аз него. Ще се погрижа да го хвърлят зад решетките. Знам името му. Дмитрий Александров, дали пък не беше Александров Дмитрий? Както и да е. Колко руски принцове може да се намират в момента в Лондон, Катрин? Няма да бъде трудно да бъде намерен.“
Идеята й се струваше доста приятна като мисъл, но беше неизпълнима. Скандалът, който щеше да се разрази, щеше да бъде по-неприятен от престъплението. Само тома й липсваше — да опетни името Сейнт Джон.
— Въпреки това, ако Бет не си е у дома, като се прибера и ако вече е омъжена, кълна се в бога, че ще го направя.
Имаше надежда, макар и съвсем слаба, че Елизабет беше излязла да се срещне с Уилям само за да поговорят и да обсъдят плановете си. Катрин имаше нужда да се вкопчи в тази мисъл. Ако беше така, то нищо не беше изгубено и всичко това беше само една неприятна случка, която тя щеше да се постарае да забрави.
— Госпожице, нося ви обяд и още една лампа. В тази стая е толкова тъмно, когато прозорецът е закрит. Вие говорите френски, нали? Аз го говоря много добре, защото това е езикът на нашите аристократи. Някои от тях дори не знаят руски.
Потокът от думи я засипа, когато една жена се появи в стаята с тежък поднос на ръце, който остави на ниска, кръгла масичка между два стола. Жената беше с половин глава по-висока от Катрин, на средна възраст, с прибрана в стегнат кок кафява коса и любезни сини очи. Тя не беше почукала, преди да влезе. Един от пазачите беше отворил вратата, за да я пропусне, и я беше затворил след нея.
Жената оправи нещата върху подноса. Малка ваза, в която имаше една-единствена роза, беше паднала, но за щастие във вазата не бе имало вода Жената сложи лампата върху мраморната полица над камината. Тя беше вече запалена и Катрин се зарадва на допълнителната светлина. След това жената се върна до подноса и започна да маха похлупаците на съдовете.
— Катушки — обясни тя, докато откриваше ястие от топчета рибешко месо в бял винен сос. — Аз съм готвачката и затова знам, че ще ви харесат. Казвам се Маруся.
По-скоро слаба, тя изобщо не отговаряше на представата за една готвачка, помисли си Катрин и хвърли един поглед на храната. До катушките имаше малък самун ръжен хляб, плодова салата, парче торта за десерт и бутилка вино. Храната миришеше вкусно, а тя бе пропуснала закуската. Жалко, че беше твърде упорита, за да си позволи да се нахрани.
— Благодаря, Маруся, но можеш да отнесеш всичко това. Няма да приема нищо от тази къща, дори храна.
— Не е хубаво да стоиш гладна. Толкова си дребна.
— Дребна съм, защото… съм си дребна — отвърна сухо Катрин. — Това няма нищо общо с храната.
— Но принцът, той е толкова едър. Виждаш ли?
Тя буквално натика една малка снимка под носа на Катрин, така че тя нямаше как да отвърне поглед. Мъжът на снимката беше… невъзможен. Никой не можеше да изглежда така.
Катрин отблъсна ръката на жената.
— Много забавно. И това трябва да ме накара да променя решението си, така ли? Дори ако това наистина е вашият принц Александров, отговорът ми е все същият.
— Омъжена ли си?
— Не.
— Имаш любим, когото обичаш много?
— Любовта е за идиотите. Аз не съм.
Маруся се намръщи.
— Тогава би ли ми казала защо отказваш? Това наистина е моят принц. — Тя почука с пръст по снимката. — Не бих те лъгала, тъй като довечера ще се срещнеш с него. Той е мъж, изпълнен с енергия, жизненост и чар. И въпреки че е много едър, се държи много нежно с жените…
— Престани! — тросна се Катрин, която започваше да уби самообладание — Господи, ама вие сте невероятни. Първо онзи грубиян, който ме отвлече, а сега и ти! Не може ли вашият принц сам да си намира жени? Осъзнавате ли колко отвратително е да се опитвате да ме склоните, сякаш съм за продан? Е, аз не се продавам и никаква сума не може да промени решението ми.