— Ако възразяваш срещу заплащането, може би трябва да помислиш само как един мъж и една жена се наслаждават на компанията си. А и господарят ми обикновено ухажва жените си. Просто днес нямаше време за това, тъй като е на доковете, за да се увери, че с кораба всичко е наред. Утре заминаваме за Русия.
— Радвам се да го чуя — каза сухо Катрин. — Отговорът ми все още е отрицателен.
Владимир беше прав. Тази жена беше повече от упорита; тя беше невъзможна. За бога, тя притежаваше високомерието на принцеса и глупостта на най-бедната крепостна селянка. Нито една нормална жена не би отказала да прекара една нощ с Дмитрий Александров.
Имаше дори жени, които бяха готови да си платят за тази привилегия.
— Все още не си ми казала защо отказваш — отбеляза Маруся.
— Вие просто сте направили грешка и това е всичко. Аз не съм жена, която дори би си помислила да легне с напълно непознат мъж. Просто предложението не ме интересува.
Маруся излезе от стаята, като си говореше на руски и клатеше глава. В коридора тя срещна съпруга си, който я очакваше нетърпеливо. Не й се искаше да го разочарова, но нямаше друг избор.
— Няма смисъл, Владимир. Според мен тя или се страхува от мъжете, или не ги харесва. Няма да промени решението си. В това мога да ти се закълна. По-добре я пусни да си върви и съобщи на принц Дмитрий, за да може да направи други планове за тази вечер.
— Не, той ще получи онова, което пожела — заяви твърдо Владимир и й подаде една кожена торбичка. — Смеси малко от това с вечерята й.
— Какво е това?
— Магическата отвара на Булавин. Ако е вярно онова, което той твърди, принцът ще остане много доволен.
Глава 6
Ваната бе донесена късно следобед, дали пък вече не беше настъпила вечерта? В стаята нямаше часовник, а малкият, който Катрин винаги носеше в джоба си, беше останал в роклята й, която бе хвърлила на Люси тази сутрин.
Трима слуги внесоха в стаята порцеланова вана, напълниха я с вода, изляха масло от малка стъкленица и в стаята се разнесе ухание на рози. Никой не я беше питал дали иска да се къпе. Тя определено не искаше. Катрин нямаше намерение да се съблича в тази къща.
Слугите излязоха и в стаята влезе Владимир Киров. Той опита водата и се усмихна. Катрин се направи, че не го забелязва. Седеше с изправен гръб на стола и почукваше гневно с пръсти по облегалките за ръцете. Той застана пред нея.
— Ще се изкъпеш. — Тонът и поведението му бяха заповеднически.
Катрин вдигна бавно поглед към него, след което отмести очи с презрение.
— Трябваше да ме попитате, преди да си направите толкова труд. Не се къпя в чужди къщи.
На Владимир му беше дошло до гуша от нейната арогантност.
— Момиче, това не беше молба, а заповед. Или ще се изкъпеш сама, или мъжете пред вратата ще ти помогнат. Докато на тях това сигурно ще им бъде забавно, за теб едва ли ще бъде много приятно преживяване.
Той забеляза доволно, че бе успял да привлече вниманието й. Очите й, големи и овални, се разшириха от уплаха. Те бяха най-красивото нещо в нея и със своята уникална красота и яркост се очертаваха на малкото й лице и го правеха да изглежда невинно. Дали пък точно това не беше привлякло Дмитрий? Но не, той не би могъл да забележи очите й от толкова голямо разстояние.
Черната рокля трябваше да бъде сменена. Цветът й караше лицето на жената да изглежда призрачно бяло. Руменината, която бе покрила бузите й в момента, беше малко подобрение, но нямаше да трае дълго. Тя имаше хубава можа, гладка, почти прозрачна, но с малко грим щеше да изглежда още по-добре. Владимир беше готов да нареди да й бъде сложен грим, ако не беше уверен, че щеше да се наложи да я вържат, за да я гримират. Той обаче не искаше по тялото й да има синини, които биха му навлекли гнева на принца.
Меката светлина и светлозелените завивки на леглото трябваше да заместят грима. Владимир остана доволен, че беше успял да нареди всичко. Жената щеше да бъде освежена от банята, щеше да бъде упоена от вечерята, която щяха да й сервират скоро, и щеше да бъде оставена уязвима без дрехите си.
— Възползвай се от водата, докато е още гореща — продължи да дава нареждания той. — Ще изпратя прислужница да ти помогне. Вечерята ти ще бъде донесена скоро и този път или ще ядеш, или ще бъдеш нахранена насила. Нямаме намерение да те държим гладна, докато си тук.
— И колко дълго смятате да ме държите тук? — процеди през зъби Катрин.
— Когато принцът те остави, аз ще те отведа където пожелаеш Необичайно би било той да пожелае компанията ти за повече от няколко часа.
Катрин си помисли, че щяха да й бъдат необходими само няколко минути, за да постави похотливия му господар на мястото му, след което щеше да може да се върне у дома си.