— Той кога ще дойде?
Владимир сви рамене.
— Когато реши, че е готов да се оттегли.
Тъй като страните й отново поаленяха, Катрин сведе очи. Днес се бе наслушала на повече приказки за секс, отколкото през всичките си двайсет и една години, и то в този естествен, без излишни задръжки, тон. Слугите на Александров трябва да бяха голяма работа, тъй тотално лишени от чувство за срам. Не виждаха нищо грешно в това да отвлекат невинна жена насред улицата, за да угодят на своя господар.
— Предполагам осъзнавате, че онова, което вършите, е престъпление? — попита тихо тя.
— Но е съвсем малко прегрешение, за което ще получиш щедро възнаграждение.
Катрин беше твърде смаяна, за да може да му отговори, и той излезе, преди тя да успее да избухне. Тези хора си мислеха, че стоят над закона! Не, вероятно не беше така. Те просто мислеха, че тя е от низшите класи, а законът беше в услуга на благородниците, при това не само тук, но сигурно и в Русия. Те смятаха, че могат да правят с нея каквото си искат, защото какво можеше да направи тя срещу един влиятелен принц? Но Катрин не им беше казала защо грешаха. Не им беше казала коя е в действителност и че отвличането на графска дъщеря беше съвсем различен въпрос.
Тя предполагаше, че бе трябвало да се представи още в самото начало, но мисълта, че ще се наложи да си признае защо се беше преоблякла така, я караше да се чувства твърде неудобно. Пък и това нямаше да бъде необходимо.
Да покаже антипатията си на Александров, щеше да бъде достатъчно да й върне свободата.
Една млада прислужница влезе да й помогне да се изкъпе. Катрин не искаше помощ, но момичето очевидно говореше само руски, тъй като не обърна внимание на протестите на Катрин и събра всичките й дрехи, като не преставаше да говори на своя език. Когато Катрин влезе във ваната, момичето напусна стаята с всички нейни вещи, включително и с обувките й.
По дяволите! Те бяха помислили за всичко. В стаята нямаше нищо, освен завивките на леглото, с което можеше да покрие голото си тяло. Това вече беше прекалено! Тя се беше опитала да запази спокойствие, беше положила огромни усилия да не обръща внимание на обидите и да подхожда към цялата история като към едно недоразумение. Катрин бе имала намерението да се държи спокойно с принца, докато му обяснява прегрешенията на слугата му Но не и след това. Не, сега той щеше да изпита гнева й.
Катрин започна да търка усилено тялото си, докато кожата й не придоби розов цвят. Това бе единственият начин да поизпусне малко пара. Преди да беше свършила, Маруся влезе в стаята с вечерята й.
— Искам си дрехите! — заяви Катрин, когато вратата се отвори.
— Всяко нещо с времето си — каза жената.
— Искам ги веднага!
— Трябва да те предупредя да не повишаваш толкова глас. Пазачите имат заповед…
— Да вървят по дяволите, а и ти с тях! О, какъв е смисълът?
Катрин излезе от ваната, уви една кърпа около себе и отиде до леглото, преди някой да се беше сетил да изнесе завивките от стаята. Тя издърпа един от чаршафите и го метна върху раменете си като наметало. Тънкият плат бързо попи влагата от кожата й.
Маруся беше доста изненадана. Дребната жена срещу нея беше вбесена. Кожата й беше порозовяла, бузите й пламтяха, а тялото й — господи, какво съвършенство се бе крило под невзрачната черна рокля. Принцът щеше да остане много доволен.
— Сега хапни, а след това може би ще имаш време да подремнеш малко преди.
— Нито дума повече! — прекъсна я остро Катрин. — Остави ме. Ще говоря само с Александров.
Маруся излезе. Не можеше да направи нищо повече, освен да се надява, че думите на Булавин не бяха самохвалство.
Катрин се представи как едрите пазачи пред вратата я държат и тикат храната в устата й и това я накара да отиде до масата. Това, че през последните три часа бе чувствала глад, нямаше нищо общо с решението й. Но храната беше толкова вкусна. Бялото вино също беше превъзходно и тъй като тя беше много жадна, изпи две чаши, преди младата прислужница да се върне с втори поднос. На него имаше кана с леденостудена вода, бутилка бренди и две чаши, но Катрин вече бе утолила жаждата си. Прислужницата остави подноса до леглото.
Значи вече наближаваше времето, когато великият принц щеше да се появи? Очевидно. Добре, хубаво щеше да бъде той да се появи, докато тя все още беше вбесена Но той все не идваше и времето продължи да се точи едва-едва както през целия следобед.
Катрин изяде храната, след което започна да обикаля стаята, но след десетина обиколки усети как кожата й започна да настръхва там, където се допираше в чаршафа Нерви. Сигурно беше въображението й. Тя, която винаги бе била твърда като скала, беше нервна.