Катрин спря до подноса с брендито и си наля една чаша. Изпи я на един дъх, което не беше много разумно, но нямаше време за губене. Принцът щеше да се появи всеки миг и тя трябваше да се успокои и да се овладее. Катрин седна и си наложи да се успокои. Усещането обаче не изчезна, а дори се засили.
Катрин скочи на крака и си наля втора чаша бренди. Този път обаче не я изпи наведнъж, а на малки глътки. Не беше толкова глупава, че да се напие само защото беше малко нервна. Тя започна отново да обикаля стаята, но проклетият чаршаф я дразнеше толкова много на мястото, на което се опираше между краката й Не можеше да го махне, колкото и да й се искаше, тъй като нямаше никакви дрехи.
Катрин спря в средата на стаята и остана да стои там неподвижно. Това също не й помогна. Сякаш всеки нерв в тялото й щеше да се пръсне от енергия и я подканваше да се движи, да върши нещо. Да стои неподвижно, беше невъзможно.
Тя започна да се протяга и да пристъпва от крак на крак. Никога през живота си не се беше чувствала толкова неспокойно. След това се случи още нещо. Тя си помисли, че може да усети как кръвта нахлува във вените й. Това беше невъзможно, но въпреки това Катрин се чувстваше толкова странно… и топла.
Вратата се отвори и младата прислужница влезе да отнесе подноса, на който й бяха донесли вечерята. Нямаше смисъл да говори с нея, тъй като момичето очевидно знаеше само руски. Имаше нужда от още едно питие. Тя отиде да си налее още една чаша бренди, но се спря навреме. Не можеше да продължи да пие. И без това вече усещаше леко замайване.
Катрин седна на леглото и се чу как изстена. Звукът я изненада. Какво й имаше? Сигурно беше проклетият чаршаф. Трябваше да се отърве от него поне за няколко минути.
Катрин усети как чаршафът пада на пода и потръпна когато той се свлече по раменете и гърба й. Тя скръсти рефлексивно ръце върху голите си гърди, при което усети как по тялото й минава електричество. Пое си дълбоко дъх. Никога не бе усещала гърдите си толкова чувствителни. Но усещането беше приятно, въпреки че никога досега не го беше изпитвала.
Когато погледна надолу към тялото си, с удивление осъзна, че кожата й беше зачервена сякаш от топлината, която я изгаряше. Зърната на гърдите й се бяха втвърдили и настръхнали, също като цялото й тяло. Тя потърка ръце и отново изстена. Кожата й беше чувствителна навсякъде. Нещо определено не беше наред. Болеше я — не, това не беше точната дума; просто нещо сякаш преминаваше на вълни през нея и се събираше в слабините й.
Без да усеща какво прави, Катрин падна по гръб на леглото и започна да се извива неспокойно. Беше болна. Храната. Внезапно тя осъзна, че сигурно бяха сложили нещо в храната й.
— О, боже, какво са направили с мен?
Но те едва ли биха искали тя да се разболее. Сигурно реагираше зле на онова, което й бяха сложили в храната. Това беше почти смешно. Едва ли треската беше ефектът, който те бяха търсили. Но какво друго можеше да я кара да се чувства, сякаш беше обхваната от пламъци и толкова неспокойна, че не можеше да контролира движенията си?
В миг на отчаяние и уплаха тя се сви върху леглото. Чаршафите бяха приятно хладни срещу пламтящата й кожа. Катрин легна по корем и за известно време усети облекчение, което я накара да се надява, че кризата беше отминала Но не за дълго. Тя усети топлите вълни да се надигат отново, все по-силни и по-силни, както и силно пулсиране в слабините си.
Катрин се обърна по гръб в средата на леглото и разпери ръце встрани. Главата й започнала се мята от едната на другата страна и тя започна да диша учестено. Губеше контрол напълно, тялото й се извиваше, а тя не осъзнаваше какво прави. Беше изгубила представа за времето. Голотата й, положението, в което се намираше — тези неща бяха изгубили значение пред треската, която я изгаряше.
Когато двадесет минути по-късно принц Александров влезе в стаята, Катрин вече не можеше да мисли за нищо друго, освен за изгарящата топлина в тялото си. Тя не го чу да влиза и не го забеляза, когато той застана в средата на стаята и започна да я наблюдава с удивление.
Еротичната гледка, която представляваше Катрин върху леглото, накара Дмитрий да затаи дъх. Тялото й се гърчеше върху чаршафите, сякаш тя беше обзета от страст. Той бе виждал такива движения при по-страстните си партньорки, но никога не ги беше наблюдавал от разстояние. Гледката имаше незабавен ефект. Той усети как мъжествеността му се събуди под халата, който беше облякъл на голо.
Какво беше правила тази английска роза, за да се доведе до такава трескава възбуда? Каква изненада се беше оказала тя. А той цяла вечер бе съжалявал за импулсивното си решение да изпрати Владимир за нея. В крайна сметка, в нея нямаше нищо, което можеше да събуди страстта му. Поне така си беше мислил Дмитрий досега.