Когато Катрин най-сетне усети присъствието му, той бе застанал пред леглото и я гледаше с интерес.
Онази снимка… Адонис на живо. Невъзможно. Той не можеше да е истински, тя сигурно сънуваше. Но не, мъжът беше от плът и кръв.
— Помогнете ми. Имам нужда от… от… — Гърлото й беше пресъхнало от горещината и тя едва успяваше да говори Катрин прокара език по устните си, за да го овлажни. — Лекар.
Полуусмивката изчезна от лицето на Дмитрий и той се намръщи. Когато най-накрая я беше погледнал в очите, бе останал безкрайно изненадан. Такъв цвят, такава изгаряща страст. Той бе мислил, че тя ще му каже, че има нужда от него. Лекар!
— Болна ли си?
— Да… треска. Толкова ми е горещо.
Принцът свъси вежди Болна! По дяволите! И то след като го беше накарала да я пожелае.
Той изпита силен гняв и тръгна към вратата. Това щеше да струва главата на Владимир. Гласът й го спря.
— Моля… вода.
По някаква странна причина умолителният й тон го накара да изпита състрадание. За него би било обичайно да я остави на грижите на слугите си, но той беше най-близо и да й даде вода щеше да му отнеме само няколко секунди. Пък и тя не беше виновна, че беше болна. Владимир бе трябвало да го информира за това, преди да беше дошъл при нея. Трябваше незабавно да я заведат на лекар.
Дмитрий дори не си помисли, че болестта й може да бъде заразна и че да се доближи до нея може да забави отпътуването му, насрочено за следващия ден. Той наля вода и вдигна главата на жената, за да поднесе чашата към устните й. Тя отпи няколко глътки, след което бузата й се обърна към китката му и се отърка в нея. Миг по-късно цялото й тяло се обърна към него.
Принцът я пусна и тя изстена, когато хладната му кожа се отдръпна.
— Не… толкова е горещо… моля.
Тя трепереше. От студ ли? Бузата й не му се бе сторила гореща Той сложи ръка на челото й, което се оказа студено. Въпреки това тя се държеше, сякаш изгаряше от треска Каква беше тази болест? По дяволите, той все още я желаеше!
Гневът го обзе отново и той излезе от стаята, като затръшна вратата след себе си и викаше Владимир. Слугата се появи мигновено.
— Господарю?
Дмитрий никога не бе удрял слуга в пристъп на гняв. Подобна постъпка би била твърде нечестна, защото слугите му бяха негова собственост. Те не можеха да отвърнат на удара, не можеха да напуснат господаря си, не можеха да се защитят по никакъв начин. Но сега раздразнението му беше толкова силно, че той едва успя да се овладее.
— Дяволите да те вземат, Владимир, тази жена е болна! Как не си разбрал?
Владимир бе очаквал това, както бе очаквал и че ще му се наложи да дава обяснения. Но по-добре беше да обяснява сега, когато отварата беше дала ефект, отколкото преди това, когато щеше да му се наложи да си признае, че се бе провалил.
— Не е болна — отвърна бързо той. — В храната й беше сложен кантаридин.
Дмитрий направи крачка назад от удивление. Защо сам не бе разбрал на какво се дължеше състоянието на жената? Той бе видял как силният афродизиак бе даден на една друга жена преди време, по време на едногодишния му престой в Кавказ. Петнайсет войника се бяха оказали недостатъчни да я задоволят. Тя бе искала още и още и ефектът бе продължил с часове.
Дмитрий изпита отвращение, тъй като знаеше, че сам нямаше да успее да се справи и че вероятно щеше да му се наложи да повика пазачите, за да облекчат страданията й. Тя изгаряше от желание да изпита мъж между краката си. Въпреки отвращението му обаче мъжествеността му започна да пулсира от възбуда. Тя не беше болна. Той щеше да я има и тя щеше да го моли за още. Уникална ситуация, която обещаваше големи наслади.
— Защо, Владимир? Очаквах вечер, в която да се отпусна, а не сексуален маратон.
Бурята беше отминала. Владимир усети, че принцът беше приел фактите, въпреки че не бе имал точно това предвид. А и в крайна сметка щеше да остане много доволен. Това беше единственото нещо, което имаше значение.
— Трудно беше да я убедя, господарю. Тя отказа да бъде купена и настоя, че няма да легне с непознат.
— Искаш да кажеш, че тя всъщност ми е отказала? — Тази мисъл се стори забавна на Дмитрий. — Не й ли каза кой съм?
— Разбира се, че й казах. Но тези английски селянки имат твърде високо мнение за себе си. Мисля, че тя искаше първо да бъде ухажвана малко. Обясних й, че няма време за това. Не че вие бихте си хабили силите за някоя като нея — добави презрително той. — Простете ми, принц Дмитрий, но не знаех какво друго да направя.