— Каква доза й дадохте?
— Не бяхме сигурни колко да сложим.
— Значи действието може да продължи с часове или дори цяла нощ?
— Докогато желаете да се забавлявате, господарю — отвърна слугата.
Дмитрий изсумтя и даде знак на Владимир да си върви. След това влезе отново в стаята Той се изненада колко нетърпелив беше отново да види тази жена. Тя все още се мяташе на леглото и стенеше. Когато принцът седна на леглото, тя обърка очи към него. Стоновете й престанаха, но тя явно не можеше да овладее тялото си.
— Лекар?
— Не, гълъбче, страхувам се, че никой лекар не може да ти помогне.
— Значи умирам?
Той се усмихна нежно. Тя наистина нямаше никаква представа какво ставаше с нея, нито пък какво беше единственото лекарство, което можеше да й даде облекчение. Но той с радост щеше да й покаже какво беше то.
Принцът се наведе към нея и докосна устните й със своите. Очите й се разшириха от изненада. Дмитрий не можа да се въздържи да не се разсмее. Такова съчетание от невинност и сексуално излъчване. Тя беше прекрасна.
— Не ти ли хареса?
— Не, аз… о, какво става с мен?
— Моят слуга си е позволил да преодолее срамежливостта ти с афродизиак. Знаеш ли какво е това?
— Не, но… от него се разболях.
— Ти не си болна, малка моя. Ефектът е точно такъв, какъвто трябва да бъде — възбуждане на сексуалното ти желание до непоносима степен.
Необходими й бяха няколко секунди, за да осъзнае, че беше разбрала правилно думите му.
— Нееее! — извика тя.
— Тихо — успокои я Дмитрий и улови бузата й с ръка. Лицето й незабавно се обърна в дланта му. — Не пожелавам това на нито една жена, но то вече е сторено и аз мога да ти помогна да го преодолееш.
— Как?
Тя го гледаше с подозрение. Владимир беше прав. Тази жена наистина не искаше да има нищо общо с Дмитрий. При нормални обстоятелства той не би имал успех при нея; щеше да се провали също като онзи нахалник, който я беше заговорил днес на улицата. Колко интересно. Дори ако използваше целия си чар, той имаше чувството, че това нямаше да му донесе успех. Ама че предизвикателство! Ако имаше малко повече време…
Кантаридинът обаче щеше да му даде онова, което човешките усилия не бяха способни да осигурят. Пък и суетността му беше достатъчно наранена, за да го накара да се възползва от ситуацията и да смири това английско цвете.
Дмитрий не отговори на въпроса й. Той продължи да гали бузата й, която се беше зачервила леко, също както цялото й тяло.
— Как се казваш, скъпа?
— Кит… не. Кейт… искам да кажа Катрин.
— Значи Кит и Кейт за Катрин. — Той се усмихна. — Царско име. Чувала ли си за Катерина, императрицата на Русия?
— Да.
— А нямаш ли си фамилно име?
Тя отвърна лице встрани.
— Не.
— Тайна? — той се разсмя. — О, малка Катя, знаех си, че ще ми бъде забавно с теб. Но фамилните имена не са важни. И без това ще се опознаем твърде интимно. — Докато говореше, свободната му ръка се плъзна до гърдите й. Катрин извика силно. — Твърде си чувствителна, нали, скъпа? Имаш нужда от незабавно облекчение, нали? — Ръката му се премести към тъмния триъгълник между краката й.
— Недей! О, не, не трябва! — Но въпреки възраженията й тялото й се изви нагоре, за да посрещне пръстите му.
— Това е единственият начин, Катя — увери я той с плътния си глас. — Само че ти все още не осъзнаваш това.
Катрин изстена, когато допирът му засили пулсирането в слабините й. Разумът й се възпротиви на действията му, но тя не беше в състояние да му попречи, както не бе могла и да се покрие, когато го беше видяла. Нуждаеше се от хладината на ръцете му. Нуждаеше се от…
— О, о, господи! — извика тя, когато удоволствието достигна връхната си точка, тялото й започна да трепери неистово, а пулсиращите вълни я заливаха и отнасяха непоносимата горещина.
Катрин усети как потъва в море от блажено спокойствие. Напрежението беше изчезнало, оставяйки я доволна и отпусната.
— Виждаш ли, Катя? — Гласът му наруши покоя й. — Това беше единственият начин.
Катрин отвори очи. Беше забравила за присъствието му. Как бе могла да забрави? Та нали той й бе донесъл облекчение. О, боже, какво му бе позволила да направи? Той седеше на леглото и я гледаше, а тя беше гола.
Катрин седна и се огледа трескаво за чаршафа, но той отдавна бе паднал встрани от леглото. Тя понечи да го вдигне, но Дмитрий бе предугадил намерението й и ръката му се стрелна над корема й, за да я задържи на мястото й.
— Хабиш ценна енергия, след като имаш само няколко минути за почивка. Всичко ще започне отново, мъниче. Запази силите си и се отпусни, докато все още можеш.