— Лъжеш! — заяви ужасена Катрин. — Не може… не може да започне отново. О, моля те, пусни ме да си вървя! Нямаш право да ме държиш тук!
— Можеш да си тръгнеш, когато пожелаеш — отвърна великодушно принцът, макар да беше уверен, че тя никога нямаше да успее да стане от леглото. — Никой не ти пречи.
— Но те ми попречиха! — Тя си спомни за гнева си и избухна. — Онзи… онзи варварин Киров ме отвлече и ме държа затворена в тази стая цял ден!
Тя беше толкова прекрасна в гнева си. Дмитрий изпита непреодолимо желание да я целуне и да я прегърне. Тази малка женица беше толкова силна и той изгаряше от желание да я обладае, след като я бе наблюдавал как достига до върха. Но не трябваше да бърза. Нямаше нужда да взема насила от нея онова, което тя скоро щеше да му даде по своя воля.
— Съжалявам, Катя. Понякога хората ми надвишават разумното в желанието си да ми угодят. Как мога да поправя стореното?
— Просто… просто… о, не, не!
Треската започваше отново и топлината бързо проникваше във вените й. Тя го погледна с отчаяние, след което отвърна глава и изстена. Той не я беше излъгал. Сега Катрин вече знаеше какво искаше тялото й, за какво копнееше толкова силно. Морал, срам, гордост — всичко това беше забравено за миг.
— Моля те! — Тя потърси с поглед кадифените му очи. — Помогни ми!
— Как да ти помогна, Катя?
— Докосни ме… както преди.
— Не мога.
— О, моля те…
— Чуй ме. — Той улови лицето й между дланите си, за да го задържи неподвижно. — Знаеш какво трябва да стане.
— Не разбирам. Ти каза, че ще ми помогнеш. Защо сега не искаш?
Тя не можеше да бъде толкова наивна, нали?
— Ще ти помогна, но и ти трябва да направиш същото за мен. Аз също се нуждая от облекчение, мъниче. Погледни ме.
Той разтвори халата си. Катрин затаи дъх, като зърна стърчащата му смело напред мъжественост. Внезапно осъзна какво искаше принцът от нея и се изчерви до корена на косите.
— Не… не можеш — прошепна тя сломено.
— Трябва. Точно от това се нуждаеш, Катя — да проникна в теб. Аз съм тук. Използвай ме!
Дмитрий никога през живота си не се беше молил на жена. Фактът, че сега го беше направил, само показваше колко силна беше възбудата му. Той не си спомняше някога да беше желал жена толкова силно. Пък и не беше необходимо да спори с нея. Тя нямаше да устои дълго. Афродизиакът нямаше да й позволи.
Той не каза нищо, а зачака, без да я докосва, като я наблюдаваше как се гърчи от желание. Тя трябваше само да се съгласи и щеше да получи желаното облекчение. Но тя се съпротивляваше на кантаридина и на лекарството. На гордост ли се дължеше това? Можеше ли да е толкова глупава?
Дмитрий тъкмо беше решил да вземе нещата в свои ръце, когато тя се обърна към него. Устните й бяха разтворени леко, косата й беше разрошена и цялото й тяло трепереше. Колко красива и колко чувствена изглеждаше в това състояние!
— Не мога да търпя повече, Александров, прави каквото искаш, но го направи веднага.
Дмитрий се усмихна от удивление. Молбата й бе прозвучала като заповед. Но това беше заповед, която той с удоволствие щеше да изпълни.
Принцът свали халата си, легна до нея и я придърпа към себе си. Тя въздъхна, когато усети хладната му плът, но въздишката й бързо прерасна в стон. Беше чакала твърде дълго. Кожата й отново бе станала твърде чувствителна, особено на гърдите й. По дяволите, той искаше да усети тялото й под ръцете си, но щеше да му се наложи да почака.
— Следващия път не чакай толкова дълго, Катя. — Гласът му бе рязък от раздразнение.
Очите й се отвориха широко.
— Следващия път ли?
— Това ще продължи с часове, но няма нужда да страдаш. Разбираш ли ме? Не ми отказвай повече.
— Не… няма… моля те, Александров, побързай.
Той се усмихна. Нито една жена не се обръщаше към него с фамилното му име, най-малкото пък в леглото.
— Дмитрий — поправи я той. — Или Ваше височество. — Той се разсмя. Тя заудря с юмруци по тялото му. — Добре, малката ми. Спокойно. Отпусни се.
Дмитрий не можеше да чака повече. Бедрата й се извиваха диво към тялото му и подхранваха страстта му с невероятна сила. Той се претърколи върху нея и се подпря на лакти. След това се наведе да вкуси сладостта на устните й, но движенията на тялото й му напомниха, че имаше по-важна работа.
Той се отдръпна от устните й, като хвана лицето й между дланите си, защото искаше да види екстаза в очите й. След това навлезе дълбоко в нея… и тя изпищя. Но вече беше твърде късно. Девствената й ципа беше разкъсана.
— За бога! — изсъска Дмитрий. — Защо не ми каза, жено?
Тя не му отговори. Беше затворила очи и от ъгълчето на едното й око се спусна една-единствена сълза. Дмитрий изруга мислено. Това тук не беше някаква срамежлива девойка, а жена! Защо все още беше девствена, по дяволите? Това не беше качество, което имаше голямо значение за слугините. Само благородниците го използваха като разменна монета при уреждането на важни бракове.