— Ще изпратя една от жените да купи нещо подходящо, когато магазините отворят — предложи Владимир, след което добави: — Ако смятате, че тя ще остане тук толкова дълго.
— Не, няма нужда. Това беше просто една мисъл и исках да си доставя удоволствието да видя как изхвърлят онзи парцал. — Дмитрий махна с ръка. — Ще те повикам, когато е готова да си тръгне.
Значи интересът му все още не беше намалял и той смяташе да остане при нея. Слугата се поколеба отново. Никога не бе поставял собствените си желания над желанията на господаря си, както бе направил току-що. От друга страна, не му се налагаше да омилостивява принца, тъй като Дмитрий очевидно беше в отлично настроение. Владимир обаче изпитваше твърде силна неприязън към тази жена след всички тревоги, които му бе причинила със своята упоритост, независимо че в крайна сметка бе задоволила Дмитрий. Според Владимир тя щеше да получи твърде много, така че не беше необходимо да й се дават и допълнителни неща.
— Както желаете, господарю.
Владимир излезе, като затвори безшумно вратата след себе си и тръгна да каже на Маруся за последната прищявка на принца. Това сигурно щеше да й бъде забавно и тя вероятно щеше да му напомни, че и бащата на Дмитрий бе харесал една англичанка толкова, че се беше оженил за нея. Добре че тази англичанка поне не беше от кралско потекло, както в случая с лейди Ан.
Дмитрий загаси лампите, които бяха горели цяла нощ, след което легна на леглото, което беше напуснал само преди няколко часа. Катрин лежеше по корем, обърнала лице към него. Той отмести косата от бузата й, за да вижда по-добре. Тя не се помръдна.
В съня й острите линии на лицето й се смекчаваха също както в моментите на страст. Дмитрий не можеше да забрави страстта й. Разбира се, тя се дължеше на кантаридина, а не на неговите умения и точно това беше причината той да я има още веднъж, този път без да е дрогирана. Донякъде му се искаше да види дали ще успее да я възбуди също толкова силно, но освен това му се искаше и да си докаже, че в действителност тя не можеше да бъде толкова чувствена, колкото под влиянието на наркотика.
Точно сега обаче тя имаше нужда от няколко часа сън, за да възстанови силите си. Чакането не беше по вкуса му, тъй като търпението не беше едно от силните му качества. Но Дмитрий нямаше какво друго да прави, докато настъпеше време за отплаването.
Глава 8
С настъпването на деня оживлението в къщата започна да нараства, тъй като принцът обичаше да оставя всичко така, както го беше намерил. Слугите на херцог Албемарл бяха освободени предишния ден, тъй като принцът предпочиташе да бъде заобиколен само от собствените си слуги. В стаята на третия етаж всичко беше все още спокойно.
Владимир, който чакаше търпеливо в края на коридора да бъде повикан от господаря си, предположи, че Дмитрий беше заспал. Той бе прекарал още три часа с жената. Сигурно беше заспал. Въпреки това все още имаше време, преди да тръгнат за доковете, и Киров щеше да изчака още малко.
Дмитрий беше буден и изобщо не се чувстваше уморен. Той се бе изненадал на собственото си търпение, защото времето тази сутрин минаваше дяволски бавно. Дори беше се сдържал да не докосне Катрин досега. Най-накрая обаче не издържа, прегърна я и започна да я гали, за да я събуди. Тя се опита да го отблъсне в просъница.
— Не сега, Люси! Върви си!
Дмитрий се усмихна и за миг се зачуди коя ли беше тази Люси. Миналата нощ Катрин бе говорила с него на френски, защото той първи се бе обърнал към нея на този език, а и тя го говореше отлично. Но английският й подхождаше много повече, а заповедническият й тон беше доста забавен. Въпреки това английският не беше езикът, който Дмитрий предпочиташе, и затова избягваше да го използва.
— Хайде, Катя, ела при мен — подкани я той, докато си галеше копринената кожа на раменете й. — Стана ми скучно да те чакам да се събудиш.
Тя отвори очи и забеляза лицето му, надвесено над нейното. Премигна веднъж, но сякаш не успя да го разпознае. Все едно че не го виждаше. Но тя го виждаше много добре. Катрин се отдръпна бавно назад, докато не остана на една ръка разстояние от принца. През цялото време го оглеждаше от главата до петите по начин, който беше доста изнервяш за Дмитрий.
Всъщност на Катрин й беше трудно да приеме факта, че принцът беше истински. Тя все още се съмняваше в онова, което виждаше пред себе си, защото в действителността нямаше толкова красиви мъже.