— Не изчезваш ли, когато удари дванайсет?
Дмитрий избухна в смях.
— Ако искаш да кажеш, че си ме забравила толкова бързо, малката ми, с удоволствие бих ти опреснил паметта.
Катрин се изчерви и седна в леглото, като придърпа завивките, за да покрие гърдите си. Не беше забравила нищо от миналата нощ.
— О, боже! — изстена тя, след което попита бързо: — Защо си още тук? Можеше да проявиш поне малко почтеност и да ме оставиш сама да се справя със срама си!
— Но защо трябва да се срамуваш? Не си направила нищо лошо.
— Много добре знам това — съгласи се с горчивина тя. — Лошото бе сторено на мен. А ти… о, господи, просто се махни!
Покри очите си с ръце, а раменете й се отпуснаха отчаяно.
— Нали не плачеш? — подхвърли небрежно Дмитрий.
Катрин застина на мястото си, но не свали ръце.
— Не плача. А ти защо си още тук?
— Затова ли се криеш, защото искаш да си тръгна? Ако е така, по-добре се откажи. Няма да мръдна оттук.
Ръцете й се отместиха и тя го погледна с присвити от гняв очи.
— Тогава аз ще си тръгна!
Тя понечи да направи това, но завивката, която се опита да вземе със себе си, не помръдна. Дмитрий бе седнал върху нея и сякаш нямаше намерение да се отмести.
Катрин се обърна към него.
— Стани!
— Няма — отвърна той и скръсти спокойно ръце върху гърдите си.
— Играта свърши, Александров — предупреди го Катрин с леденостуден глас. — Какво искаш да кажеш с това „Няма“?
— Катя, моля те, мислех, че сме приключили с официалностите — смъмри я леко той.
— Трябва ли да ти напомням, че не сме били представени един на друг?
— Много добре — въздъхна той. — Дмитрий Петрович Александров.
— Забравяш титлата — процеди презрително тя. — Принц, нали?
Той повдигна въпросително вежди.
— Това неприятно ли ти е?
— Изобщо не ми прави впечатление дали си принц или не. Сега бих искала да остана насаме, за да се облека и да се махна оттук, ако нямаш нищо против.
— Но защо бързаш толкова? Аз имам много време…
— Но аз нямам! За бога, бях задържана тук цяла нощ. Баща ми сигурно е полудял от тревога!
— Това не е проблем. Ще изпратя човек да му каже, че си в безопасност, стига да ми дадеш адреса.
— О, не. Няма да ти помогна да ме намериш отново. Когато си тръгна оттук, ще ме видиш за последен път.
Искаше му се тя да не бе казала това. Думите й го накараха да изпита неочаквано съжаление. Осъзна, че ако разполагаше с повече време, щеше да му бъде приятно да опознае по-добре тази млада жена. Тя беше толкова забавна, първата жена в живота му, която, изглежда, наистина не се впечатляваше от титлата, богатството и чара му. Жените винаги бяха изпитвали физическо привличане към него, но тази очевидно не беше такава.
Дмитрий се обърна с лице към нея и я попита:
— Искаш ли да посетиш Русия?
Тя изсумтя презрително.
— Това дори не заслужава отговор.
— Внимавай, Катя, защото може да си помисля, че не ме харесваш.
— Та аз не те познавам!
— Познаваш ме много добре.
— Това, че съм запозната с тялото ти, не означава, че те познавай. Знам само името ти, както и това, че днес напускаш Англия. Не, знам и още нещо — че твоите слуги нарушават закона, за да изпълняват прищевките ти!
— О, изглежда, стигнахме до същността на проблема. Ти възразяваш срещу начина, по който протече първата ни среща. Това е разбираемо, тъй като ти нямаше никакъв избор. Но аз също нямах избор, Катрин. Не, това не е съвсем вярно; аз имах избор. Можех да те оставя да страдаш сама.
Тя се втренчи гневно в него при това напомняне.
— Ако очакваш от мен благодарност за помощта ти миналата нощ, ще се наложи да те разочаровам. Знам много добре защо онова гадно нещо ми беше дадено. Беше само заради теб, защото отказах да изпълня очакванията ти за вечерта. Което ми напомня за нещо — искам да изправя твоя човек пред съдията. Това няма да му се размине.
— Хайде сега, нищо лошо не е станало. Вярно е, че ти вече не си девица, но това е нещо, което трябва да те радва.
Ако положението не беше толкова абсурдно и ако тя не беше жертвата, Катрин може би щеше да се изсмее на думите му, защото не се съмняваше, че той наистина вярваше в онова, което бе казал. Той действително вярваше, че загубата й не беше голяма. Но като се имаше предвид кой беше той, една такава реакция само щеше да му се стори забавна. Тя си наложи да се овладее.
— Ти обаче пренебрегваш факта, че бях отвлечена, че бях буквално отмъкната от улицата, хвърлена в някакъв файтон, устата ми беше запушена, след което бях затворена в тази къща и задържана цял ден. Бях нападната, заплашвана…