— Заплашвана? — Дмитрий се намръщи.
— Да, заплашвана. Тъкмо щях да се развикам, когато ми бе казано, че пазачите пред вратата няма да се поколебаят да ме укротят, ако го направя. Освен това бях предупредена, че срещу мен ще бъде използвана сила, ако откажа да се къпя или храня.
— Дреболии. — Дмитрий махна с ръка, сякаш всичко това нямаше значение. — Нали не си била наранена?
— Не става дума за това! Киров нямаше право да ме води тук против волята ми!
— Имаш твърде много възражения, мъниче, като се има предвид, че в крайна сметка ти беше приятно. Забрави за всичко. Ако вдигаш шум сега, няма да постигнеш нищо. Владимир получи нареждания да бъде щедър с теб.
— Пак ли пари? — попита тя с измамно тих глас.
— Разбира се. Аз си плащам за удоволствията…
— О, боже! — изкрещя вбесена Катрин — Колко пъти трябва да го повтарям? Никога не съм била и никога няма да бъда за продан!
— И не би приела две хиляди фунта?
Ако Дмитрий бе смятал, че щедростта му щеше да я впечатли, бързо разбра, че бе сбъркал.
— Не само че не бих ги приела, но и с удоволствие ще ти кажа какво можеш да направиш с тях.
— Моля те, недей.
— Не можеш да купиш и мълчанието ми, така че не се опитвай да ме обиждаш повече.
— Мълчанието ти?
— За бога, ти изобщо чуваш ли какво ти говоря?
— Всяка дума — увери я с усмивка той. — Не може ли вече да приключим с това? Ела, Катя.
Той посегна към нея и тя отскочи уплашено назад.
— Недей!
Умолителната нотка в гласа й вбеси Катрин, но тя не можеше да направи нищо, за да я избегне. След случилото се миналата нощ се страхуваше от начина, по който щеше да реагира на допира му. Никога не бе срещала толкова красив мъж. В красотата му имаше нещо хипнотизиращо. Това, че той я беше пожелал и че я беше обладал миналата нощ, беше направо удивително. Наложи й се да положи голямо усилие, за да се концентрира, да се защити с основателния си гняв, а не просто да остане да го гледа втренчено.
Отговорът й не раздразни Дмитрий, а го накара да изпита доволство. Той беше свикнал жените да не могат да устоят на чара му и реакцията на Катрин не можеше да го заблуди. Трябваше да се опита да се възползва от предимството си веднага, но той се поколеба. Колкото и да я желаеше, в момента тя беше твърде развълнувана и по всичко личеше, че нямаше да се успокои скоро.
Той отдръпна ръка и въздъхна.
— Добре, мъниче. Надявах се, че… това няма значение. — Той седна в своя край на леглото, след което се обърна през рамо и я погледна с опустошаваща усмивка. — Сигурна ли си?
Катрин изстена мислено. Искаше й се да се престори, че не разбира за какво й намекваше той, но не можеше да го направи. Погледът му беше достатъчно красноречив. За бога, как можеше все още да има желание за любов след миналата нощ?
— Напълно — отвърна тя, като се молеше той да си тръгне. Дмитрий се изправи, но не излезе от стаята. Той отиде до стола, на който бяха оставени дрехите и, взе ги и се върна до леглото, за да й ги подаде.
— Трябва да приемеш парите, Катя, независимо дали ги искаш или не.
Тя гледаше презрително черната рокля. Принцът добави нежно:
— Ако съм те обидил, като ти предложих твърде много, то беше само защото смятах, че можеш да си обновиш гардероба. Исках да ти направя подарък и нищо повече.
Погледът й срещна неговия. Защо ли миналата нощ не бе забелязала колко висок беше Дмитрий?
— Не мога да приема от теб дори подарък.
— Защо?
— Защото не мога и толкова.
Той се раздразни. Тази жена беше невъзможна! Коя беше тя, че да отхвърля такава щедрост?
— Ще приемеш, госпожице, и повече няма да обсъждаме това — заяви високомерно той. — Сега ще ти изпратя една прислужница да ти помогне да се облечеш, след което Владимир ще те отведе…
— Не смей да ми изпращаш отново онзи грубиян — сряза го остро тя. — Виждам, че изобщо не си чул какво ти казах. Казах, че ще вкарам Киров в затвора.
— Съжалявам, че няма да мога да успокоя наранената ти чувствителност, като позволя това, скъпа. Няма да оставя слугата си тук.
— Няма да имаш избор, както аз нямах избор.
Той се усмихна покровителствено.
— Забравяш, че отплаваме днес.
— Корабът ви може да бъде задържан — отвърна Катрин.
Принцът стисна застрашително устни.
— Ти също можеш да бъдеш задържана, докато не бъде твърде късно да причиниш някаква вреда.
— Давай, направи го — отвърна предизвикателно тя. — Но ме подценяваш, ако смяташ, че с това всичко ще свърши.
Дмитрий не искаше да се кара повече с нея. Той беше удивен, че бе останал да спори толкова дълго. Какво можеше да му направи тя? Английските власти нямаше да посмеят да го задържат заради обвиненията на една слугиня. Самата мисъл за това беше смехотворна.