Маруся тръгна след него и нямаше как тичането им през кораба да остане незабелязано. Когато подминаха каютата на Дмитрий, те вече бяха събрали петима любопитни слуги и няколко моряци от екипажа. Дмитрий, който се беше събудил само преди няколко минути, изпрати прислужника си Максим да провери какво става навън.
Прислужникът трябваше само да излезе, за да види, че всички се тълпят пред вратата на каютата, която се намираше малко по-надолу по коридора.
— Влязоха в склада, Ваше височество. — Принцът пътуваше с толкова много лични вещи, та дори чаршафи и посуда, че беше необходима една цяла кабина да ги побере. Вероятно някакъв куфар бе паднал. — Няма да се забавя много.
— Чакай — спря го Дмитрий, осъзнавайки, че Катрин вероятно беше затворена в склада и беше причината за безредието. — Това трябва да е англичанката. Доведи ми я.
Максим кимна, без дори да си помисли да попита за каква англичанка става дума. Той не беше в течение на всички дела на принца като Киров и се налагаше да изчака, докато разбере за всичко от Маруся, която не умееше да пази тайни. Не би и помислил да попита директно Дмитрий. Никой не се осмеляваше.
Когато влезе в каютата, Владимир беше твърде разтревожен, за да забележи, че има публика. Той отключи сандъка и вдигна капака. Очите на жената бяха затворени. Тя не помръдваше и дори не потръпна при внезапното нахлуване на ярката дневна светлина в тъмния й затвор. Владимир усети как го обзема паника, която заплашваше да го задуши Тогава обаче гърдите й се повдигнаха и тя започна да си поема въздух на пресекулки.
В този момент Владимир всъщност я харесваше заради това, че беше жива. Това обаче не продължи дълго. Когато очите й се отвориха и го погледнаха, погледът й бе изпълнен с такава убийствена ярост, че на него му се прииска просто да я остави на мястото й. Маруся го сръга в ребрата, за да му напомни, че не можеше да направи това.
Киров изсумтя, наведе се да извади Катрин от сандъка и я остави на крака. Тя не можа да се задържи права и се свлече към него.
— Виждаш ли какво си направил с глупостта си? Горкото създание не чувства краката си. — В каютата нямаше стол и Маруся затвори сандъка. — Сложи я да седне тук и ми помогни да махна въжетата.
Катрин изобщо не чувстваше краката си. Тя откри това, когато коленете й се подкосиха, докато я слагаха да седне на капака на сандъка. Ръцете й отдавна бяха станали безчувствени. Тя знаеше какво щеше да се случи, когато отново почувстваше крайниците си. Нямаше да бъде много приятно.
Владимир развърза въжетата, с които бяха стегнати китките й, а Маруся освободи краката й. Обувките й бяха останали в къщата. Косата й беше разрошена и се спускаше свободно по раменете и гърба й. Но най-отчайваща беше роклята й, която не беше напълно закопчана отпред и откриваше бялата й долна риза, която контрастираше рязко с черния плат на роклята. Когато забеляза тълпата, която се беше събрала на вратата и я наблюдаваше с любопитство, Катрин се изчерви като домат. Никой досега не я беше виждал в такъв вид, а сега повече от половин дузина хора се намираха с нея в тази малка стаичка.
Кои бяха всичките тези хора? И къде изобщо се намираше? Миг по-късно усети полюшването и си отговори. Бе го почувствала в сандъка, но до последно се беше надявала, че е сбъркала. До слуха й достигна руска реч и тя разбра, че се намираше на руски кораб.
Въжетата от китките й паднаха и тя протегна ръце напред, като внимателно разгъна лакти и рамене Владимир, който стоеше зад нея, посегна към кърпата, която беше натикана в устата й, но Катрин усети как пръстите му се поколебаха в косата й Много проницателно от негова страна. Той сигурно знаеше, че тя нямаше да се примири с това положение. Катрин му беше подготвила такава унищожителна тирада, че преди да бе свършила, ушите му щяха да хванат мазоли. Той обаче се поколеба, а тя все още не беше в състояние да накара пръстите си да й се подчинят и да свалят превръзката от устата й.
Някъде зад нея се изля порой от руски думи и групичката до вратата бързо се разпръсна. Кърпата от устата й бе свалена, но езикът й бе пресъхнал и тя само успя да изграчи думата „вода“. Маруся излезе да й донесе вода, а Владимир клекна пред Катрин и започна да разтрива краката й. Тя с удоволствие щеше да го просне по гръб с един силен ритник, но не можеше да помръдне краката си.
— Дължа ти извинение — каза Киров, без да поглежда към нея. Гласът му бе мрачен, сякаш се насилваше да изрече думите. — Трябваше да пробия дупки в сандъка, но просто не се сетих за това.