Дмитрий не се беше сещал за Татяна, откакто бе споменал за нея на баба си, и сигурно нямаше да се сети, ако току-що не се беше събудил след един неприятен сън за нея. Тя го беше разиграла доста и дори в съня си той не бе успял да постигне целта си.
Не че той искаше да се ожени за нея или пък за някоя друга. Напротив. За какво му беше съпруга, след като никога не му бе липсвала женска компания? Тя щеше да бъде поредната му грижа, а той си имаше хиляди други грижи. Всъщност този брак нямаше да бъде необходим, ако по-големият му брат Михаил не бе направил глупостта да предложи услугите си в Кавказ и схватките с турците му бяха допаднали толкова много, че той бе удължавал службата си всяка година, докато най-накрая късметът не му бе изневерил. Тази година той бе останал зад фронтовата линия и въпреки че не бяха намерили тялото му, твърде много от другарите му го бяха видели да пада улучен от вражески куршум, за да има някаква надежда да е все още жив.
Денят, в който Дмитрий бе научил за смъртта на брат си, беше един от най-черните в живота му. Не че той обичаше много Михаил, който му беше полубрат от първия брак на баща им. Като малки двамата се бяха сближили, въпреки че седемгодишната разлика във възрастта им определяше и различните им интереси. Но армейската служба винаги бе привличала Михаил и когато бе станал достатъчно възрастен, той я бе превърнал в свой живот. След това Дмитрий не го беше виждал често, освен през едногодишната си служба в Кавказ.
През тази една година Дмитрий бе видял толкова много убийства, че му стигаха за цял живот. Той не живееше заради опасностите като брат си. Подобно на много от младите си приятели от Императорската гвардия, Дмитрий бе търсил приключения и ги беше намерил в изобилие. Онази една година се беше оказала достатъчна, за да го накара да напусне армията. Той беше по-малкият син в семейството, но нямаше нужда да превръща военната служба в свой живот, както правеха повечето от по-малките синове на аристократите. Освен с голямото богатство на семейството, той разполагаше и със собствено. Пък и Дмитрий смяташе, че може да направи нещо по-смислено с живота си, вместо да го излага на неразумни рискове.
Да можеше и Михаил да бе мислил така. Или поне да беше намерил време да се ожени и да остави наследник, преди да загине. Така Дмитрий нямаше да бъде последният мъж от рода Александрови. Той имаше още петима полубратя, но всички те бяха незаконородени. А и Соня, сестрата на баща му, се бе постарала да му покаже ясно, че сега беше негов дълг да се ожени и да се сдобие с наследник, преди и с него да се случи нещо като с Михаил. Нямаше значение, че Михаил бе подлагал живота си на риск ежедневно, а Дмитрий не. Смъртта на Михаил бе потресла леля Соня толкова силно, че тя не искаше и да чуе за бавене.
Дотогава Дмитрий бе водил безгрижен живот. Михаил бе изпълнявал ролята си на глава на семейството, откакто баща им бе починал от холера по време на епидемията през 1830 година. Дмитрий бе осъществявал контрол върху по-голямата част от семейните владения и инвестиции, но само защото финансите се бяха превърнали в негова мания, в безопасен начин да поема рискове. Сега обаче всички задължения се бяха стоварили върху плещите на Дмитрий — огромните имения, крепостните селяни, незаконородените деца в семейството, дори и шестте копелета на Михаил. А скоро към тях щеше да се прибави и съпруга.
Той бе проклинал хиляди пъти брат си за това, че беше загинал и го беше оставил да поеме задълженията му. Дмитрий имаше чувството, че животът му вече не беше същият. Проблемите със сестра му бяха отличен пример за това. Ако Михаил беше жив, херцогинята щеше да пише на него и на него щеше да му се наложи да решава проблема, въпреки че Анастасия беше полусестра на Михаил. Той несъмнено щеше да прехвърли проблема на Дмитрий, с тази разлика, че тогава Дмитрий не би бил по средата на ухажване и не би имал нищо против едно пътуване до Англия. Пътешествията, които той обожаваше, бяха едно от нещата, които сега не можеше да си позволява, когато поиска.
Поне сестра му беше една грижа, която скоро можеше да прехвърли на друг, след като я омъжеше. От друга страна, когато той самият се оженеше, тя щеше да бъде заменена от друга грижа. Ако беше готов да приеме провала си в постигането на целта, която сам си беше поставил, Дмитрий щеше да се откаже от избора си на красивата принцеса Татяна.
Татяна Иванова го беше изненадала, като се беше оказала най-трудна за спечелване. Ухажването й бе отнело доста време и усилия, повече отколкото бе отделял на която и да било жена, и неведнъж му се бе налагало да полага огромни усилия да овладее раздразнението си от начина, по който тя го разиграваше. Тя може би беше поласкана от вниманието му, но беше също така и млада дама, която осъзнаваше привлекателността си. Татяна знаеше, че можеше да има всеки мъж, когото пожелае, и не бързаше да направи избора си измежду дузините ухажори, които я заобикаляха.