Но нито една жена не бе успяла да устои твърде дълго на Дмитрий. Това не беше суетност от негова страна, а самата истина. И точно когато той бе започнал да напредва в усилията си да спечели принцесата, точно когато ледът около замръзналото й сърце сякаш бе започнал да се топи, бе пристигнало писмото на херцогинята. Дяволски лош късмет. Въпреки това той не се тревожеше, че Татяна ще избере друг в негово отсъствие. Дмитрий се дразнеше повече от забавянето и от факта, че с отсъствието си беше загубил територия и при завръщането си щеше да му се наложи да наваксва, след като му се искаше само въпросът да бъде уреден възможно най-бързо, за да може да се посвети на други неща.
Почукването на вратата го откъсна от мислите му. Дмитрий не искаше да си мисли за предстоящия семеен живот, след като не можеше да направи нищо, преди да се върне в Русия, а дотогава щяха да минат седмици.
Максим влезе и задържа вратата отворена пред Владимир, който го последва, като носеше Катрин на ръце. На пръв поглед тя изглеждаше заспала, но след това Дмитрий забеляза, че зъбите и са впити в долната устна, а ръцете й са вкопчени в плата на роклята.
Той скочи на крака и бързината на движението му накара двамата слуги да замръзнат уплашено на местата си.
— Какво й има? — Въпросът бе отправен към Киров със смразяващ тон.
— Нищо, Ваше височество, наистина нищо — побърза да го увери Владимир. — Просто крайниците й бяха изтръпнали, а сега усещането се връща и… — Той замълча, защото изражението на принца потъмняваше с всяка изминала секунда. — Трябваше да я оставим в сандъка, докато корабът излезе в открито море. Можеше да избяга и да доплува до брега. Реших, че не трябва да поемам излишни рискове, като се има предвид важността…
— Все още не сме напуснали Темза, а и дали е необходимо да ти напомням, че има и други начини да се постараеш да й попречиш да избяга? Да не би да искаш да ми кажеш, че току-що си я пуснал?
Владимир кимна виновно.
— Истината е, че бях забравил колко дълго време е необходимо да стигнем до брега, а и в объркването по време на плаването, пък и след като тя беше заключена, аз… аз не се сетих за нея, докато Маруся не ми напомни.
Тези полуистини сякаш омилостивиха малко принца. Изражението му се смекчи леко, но не напълно. Владимир знаеше, че принцът не понасяше некадърните слуги, а откакто бе срещнал англичанката, той бе направил повече грешки отколкото по време на цялата си служба. И все пак Дмитрий беше разумен човек, а не тиранин.
— Ти отговаряш за нея, Владимир, така че се постарай в бъдеще да бъдеш по-внимателен.
Киров изстена мислено. Да отговаря за тази жена, беше най-ужасното наказание, което господарят му можеше да измисли.
— Много добре, свали я долу.
Дмитрий се отмести встрани и посочи към стола, от който бе станал преди малко. Владимир бързо остави товара си там и отстъпи назад, като се молеше жената да не направи нещо. Не беше писано молитвите му да се сбъднат.
Катрин изстена и се преви над коленете си. Косата й падна напред, а долната й риза се разтвори от тежестта на гърдите й и откри привлекателната й плът пред погледите на тримата мъже.
Владимир забеляза, че Дмитрий се намръщи отново, и побърза да го успокои:
— Неудобството й е временно, господарю. Ще й мине за няколко минути.
Принцът не обърна внимание на думите му. Той се отпусна на едно коляно пред Катрин, хвана я нежно, но здраво за раменете и я накара да седне удобно. След това вдигна роклята й над коленете и започна да масажира единия й прасец.
Естественият рефлекс на Катрин беше да го ритне. Тя бе изслушала разговора му със слугата, без да каже нищо, само защото се страхуваше, че ако отвори уста, ще се разкрещи. Но сега болезненото усещане в крайниците й започваше да изчезва и въпреки че все още го имаше, беше по-поносимо отпреди. Тя обаче не ритна принца. Гневът й имаше нужда от по-добър начин за изява — начин, който да бъде разбран правилно. Катрин замахна с ръка и удари звучна плесница на Дмитрий.
Дмитрий замръзна на мястото си. Максим пребледня от ужас. Без да мисли, Владимир изтърси:
— Тя твърди, че е благородничка. Ваше височество — дъщеря на граф.