Настъпи пълна тишина. Владимир не беше сигурен дали принцът бе чул думите му и дали те имаха някакво значение. Той не знаеше защо се беше опитал да обясни това невероятно избухване, и то с твърдение, което очевидно беше лъжа Ако не бе казал нищо, може би жената щеше да бъде изхвърлена зад борда, което щеше да го направи много щастлив.
Дмитрий бе вдигнал очи и забеляза яростта в погледа на Катрин. Тя го беше ударила с всичка сила и изненадата му беше толкова голяма, че за момента той не бе в състояние да реагира по никакъв начин. А Катрин още не беше свършила с него.
— Арогантността ти надминава всякакви граници, Александров. Да се осмелиш да… да наредиш да ме… ох!
Ръцете й се свиха в юмруци в скута й. Тя полагаше огромни усилия да се овладее, но не успяваше и това очевидно я вбесяваше А той продължаваше да клечи пред нея и да я гледа с удивление!
— Дяволите да те вземат, ще обърнеш този кораб незабавно и ще ме върнеш в Лондон! Настоявам… не, нареждам ти да го направиш веднага!
Дмитрий се изправи бавно и на Катрин й се наложи да извие врат нагоре, за да не изпуска погледа му от своя. Той потърка отнесено бузата си, като не сваляше очи от нея; след това в погледа му внезапно се появи весело пламъче.
— Тя ми нарежда, Владимир — каза принцът, без дори да поглежда към слугата си.
Напрежението напусна Киров след промяната в гласа на господаря му.
— Да, господарю — въздъхна той.
— Дъщеря на граф, казваш?
— Така твърди тя.
Кадифените очи на принца се плъзнаха обратно към Катрин и тя откри, че може да се изчервява дори в гнева си, защото погледът му не се спря върху лицето й, а продължи надолу към разкопчаната на гърдите й рокля. И сякаш това не беше достатъчно, очите му се плъзнаха бавно още по-надолу и най-накрая се спряха да се възхитят на краката й.
Катрин дръпна рязко роклята си надолу, за да покрие краката си, след което се зае трескаво да закопчава роклята си. Тази проява на скромност бе възнаградена с гърлен смях от мъжа, който стоеше само на половин метър от нея.
— Мръсник! — изсъска тя, без да вдига поглед, преди и последното копче да беше закопчано. — Имаш обноските на уличница, която знае само как да зяпа хората, но това едва ли трябва да ме изненадва, като се има предвид, че и моралът ти е също толкова развратен.
Владимир вдигна очи към тавана. На Максим, който все още не се беше опомнил от първоначалния си шок, тази забележка му дойде твърде много. Дмитрий обаче се развесели още повече.
— Трябва да те поздравя, Катя — каза той — Талантът ти е забележителен.
Думите му я завариха неподготвена.
— Талант ли?
— Разбира се. Кажи ми трябваше ли да работиш по него, или ти е вродена дарба?
Тя присви подозрително очи.
— Ако намекваш…
— Нищо не намеквам. Възхищавам ти се. Ти имитираш до съвършенство висшестоящите. Да не би да си играла такава роля в театъра? Това би обяснило…
— Достатъчно! — извика Катрин и скочи на крака, едва сега разбрала какво имаше предвид той.
Но близостта до него за нещастие я постави в неизгодно положение. Това й се случваше за първи път и не й харесваше изобщо. Той беше толкова висок, че тя му стигаше едва до рамото.
Катрин отстъпи бързо встрани, докато се озова на достатъчно разстояние от принца, след което се обърна толкова рязко, че косата и описа дъга във въздуха. На такова безопасно разстояние вече можеше да се държи с достойнство. Тя изправи рамене, вирна брадичка и изгледа принца с презрение. Въпреки това обаче част от гнева й се бе изпарил. Оценката на Дмитрий за „таланта“ й беше искрена и това я плашеше.
Тя нито за миг не бе и помисляла, че той няма да й повярва. Беше оставила гнева си да вземе връх, защото нито за миг не се бе съмнявала, че когато той разбереше с кого всъщност си има работа, веднага щеше да изпълни всичките и искания. Това не се беше случило Той смяташе, че тя разиграва някаква сценка, и това го забавляваше. Актриса! Единственият й допир с театъра беше от ложата на баща й.
— Освободи лакеите си, Александров. — Миг по-късно й хрумна, че нямаше смисъл да се кара с него, и се поправи: — Принц Александров. — Проклетият мъж държеше всички козове и въпреки че това беше възмутително, Катрин знаеше как да проявява гъвкавост — до известна степен.
Тя изобщо не долови, че току-що беше издала заповед, но това не убегна на Дмитрий. Той повдигна вежди за миг, но любопитството му бързо го накара да се успокои.
Принцът махна с ръка и двамата слуги излязоха. Той не каза нищо, докато вратата не се затвори след тях.
— Е, скъпа?
— Лейди Катрин Сейнт Джон.
— Да, това се връзва — каза замислено той — Спомням си, че се запознах с един Сейнт Джон по време на едно от посещенията ми в Англия преди много години. Граф… Станфорд беше, нали? Не, Страфорд. Да, граф Страфорд е много активен в реформите, много известен сред обществеността.