Катрин никога не беше чувствала такъв силен страх. Тя обаче вдигна полите на роклята си и прекрачи перилата. В мига, в който босият й крак стъпи на средната дъска и тя се опита да я използва за опора, една ръка се уви около повдигнатото й коляно.
Катрин би трябвало да избухне в ярост от това, че я спираха в последния момент, но не го направи. Всъщност тя изпита огромно облекчение от това, че вече нямаше контрол върху положението. По-късно можеше да обвинява съдбата в заговор срещу нея, но не и сега, когато страховете й се изпариха и сърцето й заби с нормалния си ритъм.
Облекчението й продължи само няколко секунди, докато не погледна надолу и не видя зеленото кадифе, което покриваше желязната ръка, която обви тялото й малко под гърдите. И сякаш това не беше достатъчно да й подскаже чии гърди бяха притиснати към гърба й, тя осъзна, че ръката, която я бе хванала за крака, я държеше толкова силно, че тя не можеше да стъпи на палубата.
Катрин познаваше интимно тази ръка, която бе целувала безброй пъти по време на изпълнената с удоволствия нощ. Споменът за нея беше срамен, но тя инстинктивно бе осъзнавала, че да почувства отново допира му щеше да бъде опустошително за нея. Не се ли беше опитала да се държи настрана от него? Беше твърде рано, споменът бе още твърде пресен, за да успее да си изгради необходимата защита. Сякаш наркотикът все още продължаваше да действа и прекършваше волята й. Може би действието му наистина не беше преминало. Напротив.
„Само така, Катрин. Заблуждавай се, продължавай да се заблуждаваш. Това се дължи само на него! На онова проклето лице, което виждаш дори когато не го гледаш, и онова проклето тяло, което би трябвало да се намира в музей, а не да ходи по земята и да унищожава самообладанието на женския пол.“
Това мислено смъмряне не й помогна изобщо, когато ръката му се плъзна малко по-нагоре и тя усети как зърната й се втвърдяват. А той дори не ги докосваше, само притискаше ръката си под гърдите й!
Дмитрий усещаше тежестта на гърдите й върху ръката си по същия начин, по който я усещаше и Катрин. Трудно му беше да се въздържи да не сложи ръце върху двата меки хълма и отново да почувства как изпълват дланите му. Но той осъзнаваше, че не бяха сами, и че една дузина любопитни очи несъмнено се бяха втренчили в тях. Въпреки това не можеше да се накара да пусне Катрин. Толкова приятно беше да я притиска отново към себе си. В съзнанието му проблясваха откъслечни картини — изгарящите от страст очи, разтворените във вик на удоволствие устни, издигащите се нагоре бедра.
Той усети топлина в слабините си Сега беше още по-зле, отколкото докато я бе гледал в каютата си с разкопчаната й рокля. Ако тогава не бе чувствал такава приятна възбуда, не би се държал толкова зле с Анастасия заради ненавременното й нахълтване. И ако не се беше раздразнил толкова, сигурно щеше да забележи по-бързо бягството на това малко птиченце или щеше да се досети какво е намислила само от думите й.
Нито Дмитрий, нито Катрин не забелязваха как минават минутите. И двамата стояха безмълвни. Останалите обаче забелязваха всичко. Лида бе шокирана, като видя принца да излиза на палубата бос и облечен толкова небрежно и да се приближава към англичанката. Тя дори не беше забелязала, че жената е излязла на палубата. Но, от друга страна, тази жена беше съвсем незабележима. Когато принцът се бе приближил до нея, по лицата на зяпачите се бяха появили широки усмивки от интимната картина, която се бе открила пред очите им. Всъщност гледката можеше да бъде наречена еротична — Катрин стоеше с вдигнат на перилата крак, с повдигната над коляното рокля, а принцът смело галеше стройния й прасец — или поне така изглеждаше — докато тя се облягаше назад към него, а той я притискаше към себе си, положил брадичка върху главата й.
Ако Катрин можеше да се види отстрани и знаеше какви похотливи мисли предизвикваше у екипажа, сигурно би умряла от срам. Безупречните й обноски, достойнството й, скромният й вкус и облекло й бяха спечелили само уважение от страна на мъжете, които познаваше. В дома си тя беше човекът, когото всички слушаха и към когото всички се отнасяха с уважение и с малко страх.
Тялото й беше дребно, но когато поискаше, тя можеше да се държи като генерал. Катрин бе известна като жена, която можеше да сплаши мъжете, да ги обезоръжи само с един високомерен поглед и да ги накара да се почувстват по-незначителни от нея. От друга страна, тя беше способна и да ги накара да се почувстват удобно, да повдигне самочувствието им, да ги успокои. Тя се бе гордяла със способността си да се справи с всяка ситуация с мъж — докато не бе срещнала Дмитрий. Никога през живота си Катрин дори не си беше помисляла, че би могла да събуди похотливостта на някой мъж.