Много добре, щеше да играе играта му, засега. В края на краищата тя не бе хапнала нищичко цял ден и почти нищо вчерашния. А що се отнасяше до храната, тя не беше лицемерка, както повечето представителки на нейната класа, които на вечерите в обществен кръг само побутваха ястията си, понеже свръхстегнатите корсети едва им позволяваха да си поемат дъх. Самата тя обичаше удобството, а и с такава тънка талия не й се налагаше да се пристяга. Пък и обичаше доброто хапване. Бедата беше, че не й се вярваше да може да се наслади на това хранене, независимо от качествата на предложените ястия и от зашеметяващо привлекателния мъж, който й правеше компания, след като непосредственото й бъдеще тънеше в пълен мрак.
„Не се давай, Катрин. Той вероятно възнамерява да те нахрани и напие толкова, че да се гласиш на всичко. Запази самообладание, не го гледай твърде много и ще се оправиш.“
Тя взе стола, който се намираше най-далеч от мястото на принца, и седна. Плътно плюшено кадифе. Удобно. Изящна дантелена покривка върху масата. Мека светлина от свещи. Интимно. Стаята бе обширна. Луксозна. Как не бе забелязала преди? Огромният бял кожен килим. Една цяла стена в книги. Леглото. „Не се блещи, Катрин.“ Прекрасно диванче и кресло в съшия стил, тапицирани в бял сатен. Бюро от антиквариат. Още кожени килимчета. Тази стая наистина бе голяма. Вероятно някога са били две или три кабини, впоследствие оформени като едно цяло. Това си беше неговият кораб и вероятно той го бе проектирал по този начин.
Той се настани срещу нея. Добре, че масата беше широка цял метър. Тя гледаше навсякъде, но не и към него, макар да знаеше, че той я наблюдава.
— Опитай шампанското, Катя.
Тя посегна автоматично към чашата, но бързо отдръпна ръката си.
— Предпочитам да не пия.
— Нещо друго ли искаш?
— Не, просто…
— Мислиш, че в него има нещо?
При тези думи тя го изгледа гневно. Не беше си помисляла подобно нещо. Глупачка! Нали трябваше да бъде винаги една крачка пред него.
Тя скочи на крака, но Дмитрий протегна бързо ръка и я улови за китката.
— Седни, Катрин. — Гласът му беше твърд и не оставяше съмнение, че това бе заповед. — Ако това ще те накара да се почувстваш по-добре, тази вечер ще бъда личният ти дегустатор. — Тя не помръдна, но той пусна ръката й. — Все някога трябва да хапнеш нещо. Какво предпочиташ — по време на цялото пътуване да се притесняваш за храната си или да ми се довериш, като ти казвам, че повече няма да бъдеш упоявана?
Тя седна отново.
— Не смятам, че би го направил, но Киров има собствено мнение и…
— За което беше смъмрен както подобава. Казвам ти, че това няма да се повтори. Повярвай ми.
На Катрин й се искаше да не го бе поглеждала. Сега вече не можеше да откъсне поглед от него. Бялата му копринена риза бе отворена по врата и му придаваше момчешки вид, въпреки елегантното официално сако. Раменете му бяха толкова широки, ръцете — толкова силни. Наистина бе внушителен, този принц като от приказките, толкова мъжествен на вид и поведение.
Колкото и да се опитваше да отрече това, той я привличаше Ако не беше гневът й да я предпазва, тя нямаше никаква защита от толкова силно привличане.
Лида спаси положението, когато влезе с първите блюда. Оттук нататък Катрин се концентрира върху храната си, без да обръща внимание на Дмитрий, който й разказваше разни неща за Русия, анекдоти от дворцовия живот там, накрая за приятелите си. Тя предполагаше, че успява да вметне подходящи реплики, където бе необходимо, тъй като той не спираше да приказва. Знаеше, че се опитва да я успокои, но знаеше също, че в негово присъствие никога нямаше да се чувства спокойна. Това просто не беше възможно.
— Ти изобщо не ме слушаш, нали, Катя?
Той бе изрекъл това по-високо, за да привлече вниманието й. Тя вдигна поглед и забеляза, че Дмитрий изглеждаше леко раздразнен. Очевидно не беше свикнал да бъде пренебрегван.
— Съжалявам, аз… аз… Бях гладна.
— И разтревожена?
— Е, да, при тези обстоятелства…
Той захвърли кърпата си и си наля поредната чаша шампанско. Беше изпил почти цялата бутилка сам. Нейната чаша си стоеше недокосната.
— Ще се преместим ли на дивана?
— Не.
Пръстите му стиснаха силно чашата, но Катрин за щастие не забеляза това.
— В такъв случай нека още сега да разпръснем всички твои опасения, за да можем да се порадваме на остатъка от вечерта.
Тя долови раздразнението му със закъснение И какво изобщо искаше да каже той? Катрин нямаше намерение да остава в каютата му по-дълго от необходимото Ако щеше да се наслаждава на вечерта предпочиташе да го направи сама, въпреки че той едва ли имаше точно това предвид. Но всяко нето с времето си.