— Може би сега ще отговориш на въпроса, който ти зададох преди малко. Чувствам се като затворничка, а ти ме каниш тук сякаш съм просто гостенка Кое от двете е?
— Нито едното, струва ми се, поне не в точния смисъл. Няма причина да стоиш затворена до края на пътуването В открито море не можеш да избягаш От друга страна, бездействието поражда неспокойствие и дава лош пример на моите слуги Ще трябва да вършиш нещо през времето, което ще прекараш с нас.
Катрин преплете ръце в скута си. Той беше прав и тя знаеше това Не можеше да си спомни за момент в живота си, който да не е бил изпълнен с активна дейност от какъвто и да е род. Разбира се, библиотеката му беше подръка, но колкото и да обичаше да чете, не можеше да си представи да върши само това, ден след ден Умът й се нуждаеше от стимул, да планира, да урежда, да посреща предизвикателства. Щеше да му е благодарна, ако той можеше да й предложи нещо, особено след като се бе страхувала, че ще остане заключена в кабината през цялото пътуване.
— Какво точно имаш предвид? — Нетърпението в гласа й не можеше да бъде сбъркано.
Дмитрий се втренчи изненадано в нея. Не беше очаквал подобен отговор. Бе възнамерявал да й предложи място като своя любовница, за да може да продължи да се прави на високопоставена дама. Може би не го беше разбрала правилно. Да. В крайна сметка не беше срещал жена, която не би предпочела ленивото безгрижно съществуване пред изпълнено с труд ежедневие.
— Сигурно разбираш, че на кораба възможностите са ограничени?
— Да, осъзнавам това.
— Всъщност имаш само две възможности. Коя от двете ще избереш, зависи само от теб, но трябва да избереш едната.
— Разбрах те, Александров — каза нетърпеливо Катрин. — Давай по-нататък.
Нима бе намирал директността й освежителна? Глупак.
— Помниш ли Анастасия? — попита той.
— Да, разбира се. Жена ти ли е?
— Предполагаш, че съм женен?
— Нищо не предполагам. Питам само от любопитство.
Дмитрий се намръщи. Искаше му се тя да проявява нещо повече от любопитство към него. Въпросът й му напомни за Татяна и той си взе бележка наум никога да не я взема на път с него. Ако тази вечер му се бе сторила трудна поради задължението да поддържа разговора сам, вечерите с Татяна щяха да бъдат безкрайно по-мъчителни, тъй като тя имаше склонността да обсебва разговора, като неизменната тема бе самата тя. Имаше обаче една голяма разлика в предпочитанията му за женска компания. Татяна не го възбуждаше, малката Катрин — да. Дори и дразнещата й откровеност не променяше този факт. Нито пък високомерното й безразличие. Особено пък непредсказуемият й нрав.
Тя не притежаваше онази изкуствена красота, която караше мъжете да се хвърлят в краката на жени като Татяна, но въпреки това беше омайваща. И откакто се бе появила в тази каюта, той не можеше да свали поглед от нея.
Новата рокля бе значително подобрение. Синя феерия с тесни ръкави и изящно деколте, откриващо раменете й, снежнобели, както и прекрасната й шия. Мили Боже, така му се искаше да я вкуси! Тя обаче седеше пред него и се пазареше като някоя улична търговка. Никакви подканващи жестове или погледи, запечатали се в паметта му от миналата нощ. А той не можеше да ги заличи от съзнанието си.
Искаше я в леглото си и точно сега не се интересуваше как щеше да постигне това, стига да не се наложеше да я вкара там насила. Планът, който беше измислил, беше идеален и щеше да сработи, ако тя не се откажеше от ролята, която играеше Ако се чувстваше подразнен от настоящата й рязкост, причината бе, че се бе надявал да я прелъсти, но тази вратичка бе стояла затворена под носа му цялата вечер.
— Принцеса Анастасия е моя сестра — каза той.
Тя дори не мигна при тези думи, въпреки че тази подробност я накара да изпита — какво? Облекчение? Колко абсурдно. Изобщо не й беше идвало наум, че двамата може да са брат и сестра.
— Е, и?
— Щом си спомняш срещата с нея, сигурно помниш също, че тя има нужда от нова прислужница, поне докато стигнем до Русия.
— Говори по същество.
— Току-що го направих.
Тя се втренчи в него, но нито едно мускулче на лицето й не трепна, за да покаже изненада или гняв. Той изпитателно се загледа в нея в очакване.
„Спокойно, Катрин. Не отпускай юздите още. Намислил е нещо. Знаел е как ще реагираш на подобно предложение и все пак го отправи. Защо?“
— Спомена за две възможности, Александров. И втората ли е толкова гениална?
Въпреки усилията си, Катрин не можа да попречи на сарказма да се промъкне в тона й. Това не убегна на Дмитрий, той се зарадва и видимо се отпусна. Изведнъж се почувства като ловец, готов да доубие плячката си. Тя щеше да откаже първото предложение, значи трябваше да приеме второто.