Той се изправи и Катрин се напрегна. Принцът заобиколи масата и застана до нея. Тя не погледна към него дори когато ръцете му я хванаха под мишниците и я изправиха нежно. Дишането стана невъзможна задача, тъй като гърлото й се сви от надигаща се паника. Едната му ръка се обви около тялото й, а другата повдигна брадичката й. Тя все още отказваше да вдигне поглед.
— Желая те.
„О, боже, о, боже! Ти не чу това Катрин. Той не го каза.“
— Погледни ме, Катя. — Гласът му я хипнотизираше, а дъхът му галеше устните й. — Ние не сме непознати. Ти вече ме познаваш интимно. Кажи, че си съгласна да делиш леглото ми, каютата ми, и аз ще се държа с теб като с кралица. Дори няма да забележиш как ще изминат седмиците. Погледни ме!
Тя затвори очи. Страстта му й действаше опустошително. Оставаше само да я целуне и сигурно щеше да умре.
— Няма ли поне да ми отговориш? И двамата знаем, че в моите прегръдки намери удоволствието. Позволи ми да бъда отново с теб, мъниче.
— А ако има дете?
Дмитрий не искаше да чуе точно това, но въпросът не го раздразни. Тя беше предпазлива, но в това нямаше нищо лошо, стига най-накрая да се съгласеше с предложението му. В Русия се очакваше от бащата да се грижи за незаконните си деца. Обикновено не се тормозеше по тези въпроси, тъй като много внимаваше след него да не остане някоя нежелана издънка. За разлика от баща си и брат си той не искаше никое негово дете да бъде наричано копеле. А ето, че миналата нощ бе забравил всяка предпазливост. Не биваше да се повтаря. Катрин искаше да чуе истината.
— Ако има дете, няма да му липсва нищо. Ще издържам и двама ви до края на живота ви. Ако предпочиташ, мога да взема детето при себе си и да го отгледам сам. Изборът ще бъде твой, Катя.
— Предполагам, че това е много щедро предложение, но се чудя защо не споменаваш нищо за брак. Но, от друга страна, ти така и не ми отговори дали си женен, нали?
— И какво общо има това?
— Забравяш коя съм.
— Да, забравям коя твърдиш, че си. Една дама би очаквала брак, нали? Но това, скъпа, е нещо, което трябва да откажа. Сега искам да чуя отговора ти.
Тези последни обиди преляха чашата и гневът й се изля като придошла река.
— Не, не и не! — Тя го отблъсна от себе си и отскочи към другия край на масата, докато не реши, че разстоянието между тях беше достатъчно безопасно. — Не на всичко! Господи, знаех си, че си намислил нещо, но не смятах, че можеш да паднеш толкова ниско.
Дмитрий усети раздразнение. Тялото му тръпнеше от възбуда, а тя отново се беше разбесняла.
— Дадох ти само две възможности, Катрин. Избери едната. Не ме е грижа коя ще бъде. Е?
Катрин се изправи в цял ръст и стисна здраво ръба на масата. Бе се успокоила отново, но впечатлението бе измамно. Очите й я издаваха.
— Ти си отвратителен, Александров. Да бъда прислужница на сестра ти, след като съм управлявала не едно, а две домакинства; след като през последните няколко години съм била управител на имотите на баща си и негов съветник в бизнеса? Аз му помагам да пише речите си, да забавлява политическите си съюзници, следя инвестициите му. Познавам добре философията, политиката, математиката, животновъдството и говоря пет езика. — Поспря, решена да рискува. — Но ако сестра ти е поне наполовина толкова добре образована, готова съм да приема абсурдното ти предложение.
— В Русия не превръщаме жените в интелектуалки, което очевидно не важи за англичаните — процеди той през зъби. — Но от всичко, което твърдиш, може да бъде доказана много малка част, нали?
— Не ми се налага да доказвам нищо. Знам коя съм. Хубаво си помисли на какво ме подлагаш, Александров. Ще дойде ден, когато ще разбереш, че казвам истината. Сега пренебрегваш последствията, но тогава това ще бъде невъзможно. Имаш думата ми затова.
Той стовари юмрук върху масата и Катрин отскочи назад. Празната му чаша падна върху покривката.
— Толкова за твоята истина, твоите последствия и твоята дума! По-добре се тревожи за настоящето. Направи своя избор или аз ще го направя вместо теб.
— Ще ме вкараш в леглото си насила?
— Не, но ще се погрижа способностите ти да се използват. Сестра ми има нужда от теб и ти ще й прислужваш.
— А ако не го направя, сигурно ще наредиш да ме бичуват, нали?
— Няма нужда от такива драстични мерки. Като поседиш затворена няколко дни, сама ще се съгласиш.
— Не разчитай на това, Александров.
— Само на хляб и вода? — подпита той.