Тя се вцепени, но отговорът й беше автоматичен и изпълнен с презрение.
— Щом това ще ти достави удоволствие.
За бога, тя имаше отговор за всичко. Търпението му обаче се беше изчерпало, а плановете му бяха отишли по дяволите. Гневът го накара да вземе решение.
— Така да бъде. Владимир! — Вратата се отвори мигновено. — Отведи я.
Глава 14
По време на вечерята й с Дмитрий бяха подредили каютата й. Множеството сандъци все още си стояха вътре, но ги бяха изместили до стените. Освен това сега в каютата имаше леген с вода за миене, един груб килим и закачен за две греди хамак. Сандък й служеше за гардероб, за стол, за маса. Крайно неудобна килия наистина.
През следващите няколко дни Катрин намрази хамака. Първата й среша с него завърши катастрофално. Тя падна на земята четири пъти, след което се отказа и заспа там, където бе паднала. На следващата вечер опита отново и този път се справи само с две падания — само за да падне отново посред нощ. Едва на четвъртата нощ успя да остане в проклетото нещо цяла нощ.
Дните й бяха съвсем различни от нощите. Винаги бе мечтала да пътува и бе ходила с кораб до Шотландия за сватбата на някаква далечна братовчедка. Бе открила, че се погажда добре с морето и за разлика от майка й и сестра й, тя се бе чувствала превъзходно на кораба. Десетгодишната Катрин се бе потопила до уши в различните изследвания, които баща й бе разрешил да предприеме, и тя много искаше да посети страните, за които учеше. Това бе мечта, която не бе надраснала.
Всъщност тя дори сериозно бе обмисляла предложенията за брак от страна на няколко чуждестранни благородници, посещавали двора, просто заради желанието си да пътува. Но пък това щеше да означава да напусне Англия завинаги, а тя дори не смееше да си помисли за такава перспектива.
Това бяха единствените предложения за женитба. Би могло да има и много други, но тя не окуражаваше ухажорите си. А без подобно насърчение англичаните я намираха за прекалено компетентна, вдъхваше им премного страхопочитание и вероятно се опасяваха, че няма да бъдат на нейното ниво. Не че не се виждаше омъжена в някакъв момент в бъдещето, но просто тогава времето не беше подходящо. Годината в служба на кралицата бе безгрижна и приятна за нея и тя би могла да продължи да се забавлява с дворцовия живот, ако майка й не беше починала, след което Катрин зае мястото й като едничкият човек в семейството, способен да разрешава многобройните ежедневни проблеми И въпреки че домакинството неминуемо би изпаднало в пълен хаос без нея, тя бе възнамерявала да се омъжи, само че желаеше първо да види Бет добре установена и Уорън — подготвен да поеме товара на своите плещи. Едва тогава щеше да се огледа за подходящ съпруг.
След случилото се сега, благодарение на изгубената девственост, навярно щеше да й се наложи да се примири с някой зестрогонец за съпруг. Голяма работа. Да си купиш съпруг; не беше нещо необичайно. Ако се бе надявала на брак по любов, сега сигурно щеше да се чувства съсипана. За щастие, беше прекалено практична за такива глупави мечти.
Но поне една от мечтите й се бе сбъднала. Онова, за което никога не бе имала време, сега й се даваше. Тя пътуваше. Беше на борда на кораб, разперил платна към чужда земя. И нямаше да е нормално, ако не усещаше поне някаква частица вълнение, примесена с всичките други емоции. Русия може и да не бе фигурирала във въображаемите й списъци, но пък и тя никога не би избрала да пътешества в качеството си на затворничка.
Ако разгледаше ситуацията си безпристрастно, пренебрегвайки чувствата си, тя усещаше, че има възможности за подобрение. Можеше да приеме, че отива в Русия — нищо нямаше да промени това. Най-практично щеше да е да си създаде максимални удобства, както го изискваше и природата й. И би могла да го стори, ако не бяха тези глупави чувства, които се бореха люто с естествените й наклонности.
Гордостта бе най-лошият й враг, а вторият — тази неразумна инатливост, упорство, на което небе подозирала, че е способна. Несправедливостта я лишаваше от гъвкавост. Гневът само я ожесточаваше. В края на краищата щеше да й коства само мъничко гордост да се предаде. Дори не беше нужно да го прави елегантно. Капитулация под натиск се наричаше то. Хората го правеха непрекъснато, при най-различни обстоятелства.
Ако трябваше да бъде насилена да направи нещо, мили Боже, защо да не е такова, от което би изпитала огромно удоволствие? Защо трябваше принцът да избира вместо нея, отменяйки й възможността, която в крайна сметка щеше доволно да приеме? Защо изобщо му отказваше? Много жени си вземаха любовници. Наричаха го любовна афера, макар че по-правилно би било да го нарекат афера на плътта. Похот, облечена в благоприлични дрехи. Но каквото и да беше, тя страдаше от всичките симптоми. Дотолкова бе омаяна от мъжа, че дори не можеше да разсъждава нормално в негово присъствие.