— Да! — Изненадата му беше очевидна. — Просто не очаквах… Искам да кажа, бях започнал да мисля…
Той млъкна, тъй като не знаеше какво да каже, а това беше нещо ново за него. Бе имал намерението днес да отиде при нея и да й каже да забрави за глупавите му изисквания и колко съжалява, че се е опитал да я принуди насила да ги изпълни. Никога досега не беше се държал толкова зле с жена, при това само защото я желаеше, а тя не искаше да има нищо общо с него. Но тъкмо когато бе започнал да мисли, че никога няма да отстъпи, Катрин се беше предала.
— Правилно ли съм разбрал, Катя? Ти ще работиш за мен?
„Е, знаеше си, че ще ти натрие носа, нали, Катрин? Това беше и основната причина да не искаш да го виждаш — добре де, една от причините. Само се вслушай в разтуптяното си сърце и веднага ще се сетиш коя е другата.“
— Не знам дали мога да го нарека работа — отвърна през зъби тя. — Ще помагам на сестра ти, тъй като тя очевидно има нужда от помощ. На сестра ти, Александров, не на теб.
— Това е все едно, тъй като аз плащам всичките й разходи.
— Разходи? Нали нямаш намерение пак да ми говориш за пари?
Точно това бе възнамерявал. Като работеше за него, тя щеше да спечели десет пъти повече отколкото в Англия. Всяка друга щеше да го знае, но присвитите й очи го накараха да премълчи точно пред тази…
— Много добре, няма да говорим за заплата — съгласи се той. — Но много ми се иска да знам защо промени решението си.
— Защо през последните няколко дни си бил в такова лошо настроение?
— Откъде си разбрала… каква връзка има това, по дяволите?
— Никаква, само дето ми беше казано, че аз съм била причината. Аз, разбира се, не повярвах, но след това ми бе казано, че всички на този кораб стъпвали на пръсти заради теб. Не знаеше ли, или просто не те интересуваше?
Той се беше намръщил доста преди тя да свърши да говори.
— Свърши ли с критиката?
Очите й се разшириха в престорена невинност.
— Нали ме попита защо съм променила решението си? Само се опитвах да ти обясня…
Той знаеше, че тя го дразни нарочно.
— Значи си се предала заради нещастните ми слуги, така ли? Ако знаех, че ще проявиш такова благородство, скъпа, щях да пренебрегна нуждите на сестра си и да настоя да задоволиш моите.
— Ах, ти…
— Хайде, хайде — каза той. — Не забравяй саможертвата си, преди да кажеш нещо, което отново да ме ядоса.
— Върви по дяволите!
Той отметна глава назад и се разсмя доволно. Как само гневът й противоречеше на скромния й вид. В бяло-розовата рокличка тя изглеждаше сладка и невинна с коса, пристегната с най-обикновена панделка, съвсем като малко момиченце. Устните й обаче бяха плътно присвити, очите й блестяха в ожесточение и малката й брадичка стърчеше заплашително. Наистина ли се бе тревожил, че освежително бодрият й дух ще бъде пречупен от грубото му отношение? Трябваше да знае, че няма да стане.
Все още усмихнат, той срещна гневния й поглед и отново усети странния ефект, който тя имаше върху него.
— Знаеш ли, че твоят характер ме вълнува?
— Не мога да кажа същото за твоя… — започна Катрин, но млъкна, когато осъзна смисъла на думите му.
Сърцето й сякаш се обърна в гърдите. Когато ръката му се плъзна нежно под косата на врата й и бавно я придърпа към него, тя се оказа безпомощна да предотврати онова, което знаеше, че предстои.
Устните му докоснаха нейните и крайниците й сякаш се разтопиха, а мозъкът й се превърна в каша. Езикът му се вмъкна безпрепятствено между зъбите й и уверено се разходи из устата й и Катрин усети топлина в слабините си. Хълбоците й инстинктивно се издадоха напред. Той все още я държеше само за врата. Тя беше тази, която притискаше тялото си, която се нуждаеше от допира от…
Дмитрий бе удивен от реакцията й. Той бе очаквал тя да издере лицето му с нокти, а не да се притиска към него. Вместо да се опитва да я примами да я вкара в леглото, както му бе изглеждало единственият възможен начин, е трябвало просто да я целуне.
Какъв глупак само се оказа. Не я беше причислявал към категорията на жени, които казваха не, а в действителност имаха предвид да. И все пак, в нея нямаше никаква престорена свенливост, никаква престореност в пламенността й. Не беше от онези изкусни, измамни жени, с които беше свикнал, и това го оставяше дълбоко объркан, та макар и очарован от внезапния си добър късмет.
Когато целувката свърши, Катрин не можа да се помръдне от мястото си. Ръката на Дмитрий се плъзна по лицето й и също както през онази съдбовна нощ, тя поглади буза в дланта му, без да съзнава какво върши. Едва след като чу острото му дихание при този нежен жест, тя дойде на себе си. Очите й бавно се отвориха за реалността и тя изстена нещастно в мига, в който пристъпи към действие.