Сложи ръце върху гърдите на принца и го блъсна силно. Той не помръдна, но понеже не я държеше, тя едва не падна назад в каютата си. Сега Катрин имаше нужда от разстояние между двамата, за да си възвърне самообладанието.
Тя се втренчи гневно в Дмитрий и вдигна ръка, когато той се опита да я доближи.
— Не се приближавай повече, Александров.
— Защо?
— Просто недей. И не смей да правиш това отново.
— Защо?
— Дяволите да те вземат заедно с всичките ти въпроси! Защото не искам да го правиш, затова!
Дмитрий остана на прага и се облегна на рамката на вратата, след което се загледа внимателно в Катрин.
Тя беше смутена. Беше също нервна и малко поизплашена, което породи у него чувство за надмощие, неизпитвано досега. Дали бе възможно тя да е също тъй изненадана като него от горещата си реакция на целувката му? Дали се страхуваше, че може да се повтори?
Малка глупачка. Защо толкова се противеше на насладите на плътта? Но тази случка го беше научила на нещо, с което щеше да се задоволи за момента — тя не беше съвсем безразлична към него. У тази жена имаше страст, която не се нуждаеше от афродизиак, за да бъде събудена. Нуждаеше се просто от нежно докосване, а щеше да има много други благоприятни възможности — той щеше да се погрижи за това.
— Много добре, Катя, успя да ме убедиш в отвращението си от целувките. — В гласа му се долавяше насмешка, защото и двамата знаеха колко глупави бяха тези думи. — Ела, ще те представя на сестра си. — Тя не помръдна и той добави. — Нали не те е страх от мен?
— Разбира се, че не — тросна се Катрин, — но щом искаш да дойда с теб, може би ще бъде по-добре да вървиш пред мен, за да ми показваш пътя.
Той се разсмя, но докато го следваше по коридора, й се стори, че го чува да казва:
— Печелиш този рунд, мъниче, но не обещавам, че винаги ще изпълнявам желанията ти.
Глава 16
— Тази ли, Митя? Да не мислиш, че не съм чувала за нея? Да не смяташ, че не знам, че това е малката курва, която си забърса от улицата онзи ден в Лондон? И ми даваш точно нея за прислужница?
Така Анастасия Петровна Александрова поздрави Катрин, когато Дмитрий ги представи една на друга. По-младата жена й бе хвърлила само един бегъл поглед, преди да атакува брат си, сякаш той бе нанесъл най-ужасна обида. Катрин беше обидената страна, но бързо се съвзе от шока си и реагира по възможно най-необичайния начин. Тя застана пред Дмитрий, който изглеждаше, сякаш всеки момент щеше да избухне, и се усмихна на Анастасия.
— Скъпа госпожице, ако не бях дама и ако нямах умерен характер, сигурно щях да се изкуша да ви ударя една плесница за обидите, които ми нанесохте. Но тъй като очевидно са ви дали грешна информация за мен, предполагам, че трябва да проявя толерантност и да ви простя. Искам обаче да си изясним едно нещо, принцесо. Аз не съм курва и брат ви не ме дава на вас, както арогантно се изразихте. Съгласих се да ви помагам, защото очевидно не можете да се грижите сама за себе си. Е, това е нещо разбираемо. Та погледнете мен. За това пътуване нямам прислужница и не съм в състояние да направя нищо с косата си, а обличането е дяволски трудно без помощ. Така че, както виждате, аз разбирам проблема ви и тъй като нямам какво друго да правя…
Катрин можеше да продължи да засипва Анастасия със сарказма си, но шокираното изражение на принцесата беше толкова забавно, че тя едва се сдържаше да не избухне в смях, пък и вече бе казала каквото трябваше.
Дмитрий се наведе към ухото й.
— Толерантен характер ли каза, Катя? Кога ще се запозная с жената, която описа току-що?
Тя отстъпи бързо далеч от него, след което се обърна и го погледна със същата престорена усмивка, с която бе гледала и сестра му.
— Знаеш ли, Александров, не мисля, че сестра ти е толкова безпомощна, колкото твърдиш. Тя ми изглежда съвсем способна да…
— Не бързай толкова — прекъсна я Анастасия, уплашена, че може би щеше да изгуби една може би добра прислужница, от каквато отчаяно се нуждаеше. — Мислех, че ще се наложи да те обучаваме като слугите на Митя, но ако наистина си дама, както твърдиш, това няма да бъде необходимо. Приемам помощта ти. И, Митя… благодаря ти, че се сети за мен.
Анастасия беше бясна. Дмитрий несъмнено се беше отегчил от малката курва. И беше намерил начин да се отърве от нея. Дама, друг път! Но все пак тя можеше да се окаже полезна, въпреки че Анастасия нямаше да забрави обидата, която й беше нанесла тази селянка.