— Уверена съм, че той си има достатъчно работа.
— Съвсем не. Освен това той ще се погрижи и за вашите дрехи и вие ще му разрешите да го направи, защото той прислужва на принца през последните четири дни и ви е много благодарен за спокойствието, което му осигурихте.
Катрин помисли няколко секунди, преди да й предаде роклите.
— Жълтата трябва да бъде преправена като за мен.
— О?
— Принцесата иска да ме рисува в нея.
Маруся се ухили, за да прикрие изненадата си. Анастасия беше ядосана на целия свят и си го изкарваше на всички. Маруся беше готова да се обзаложи, че принцесата се беше държала особено неприятно с малката англичанка и че в резултат се беше получил сблъсък между тях.
— Сигурно ви е харесала. А и тя рисува много добре. Това е втората й страст след мъжете.
— И аз така разбрах.
Маруся се разсмя.
— Значи ви е казал за многобройните си любовници?
— Не, само за онзи, заради когото е била изгонена от Англия и колко нечестно било това.
— Млада е. За нея всичко, което не става на нейната, е против нея. Особено брат й. Целият си живот е правила каквото си поиска. Сега изведнъж се вижда с юзди. Естествено е да се възпротивява.
— Трябвало е да бъде направено по-отдавна. Такава слободия е нечувана в Англия.
Маруся сви рамене.
— Руснаците гледат другояче на тези неща. Вие си имате кралица, която се мръщи на подобни постъпки. Ние си имаме царица, която задава тона, като се перчи с любовниците си пред целия свят. Както и внукът й Александър. А и цар Николай бе отгледан в същия двор. Не е за чудене, че нашите дами не са така невинни като вашите.
Катрин си прехапа езика, напомняйки си, че Русия е чужда страна, друга култура, и че няма никакво право да съди другите. Но, Боже мили, чувстваше се като бебенце, захвърлено в грешния Вавилон.
Катрин бе останала безмълвна от удивление, когато бе чула оплакванията на принцесата от това, колко нечестно била постъпила баба й при малката й забежка. Едва тогава Катрин беше осъзнала, че Анастасия беше онази руска принцеса, за която бяха говорили всички клюкарки по-рано тази година. Знаеше историята, но просто не беше направила връзката, когато Дмитрий бе споменал херцог Албемарл.
Херцогът им беше чичо по майчина линия. Дмитрий и сестра му бяха наполовина англичани. Това трябваше да я накара да се почувства по-добре, но не можа. Кръвните връзки не означаваха нищо, когато човек беше отгледан в една варварска държава.
Глава 18
— Катя?
Сърцето на Катрин пропусна един удар. Не бе трябвало да се опитва да се промъкне незабелязано край каютата на Дмитрий. Дяволите да го вземат! Беше оставил вратата отворена.
Катрин изглади гримасата, сбърчила челото й, и надникна вътре. Беше се разположил зад писалището си, отрупано с хартии, а до лакътя му се подаваше чаша водка. Беше свалил сакото си и бялата му риза бе широко разкопчана покрай врата. Бе запалил лампата, тъй като денят бе необичайно мрачен и светлината меко очертаваше линиите на лицето му и придаваше на русата му коса сребристо излъчване. Напомни си веднага да отмести поглед от него.
Гласът й бе нетърпелив, ясно показващ, че не одобряваше да бъде забавяна от него.
— Отивах на палубата — каза тя с раздразнение.
— В дъжда ли?
— Малко дъжд не е навредил никому.
— На сушата, може би. На кораба палубата ще бъде хлъзгава и…
— Виж, Александров — прекъсна го тя. — Или имам свободата на движение из този кораб, която ми обеща, или можеш отново да ме заключиш в каютата ми. Какво избираш?
Тя го гледаше предизвикателно и Дмитрий се ухили, тъй като нямаше намерение да влиза в спор с нея.
— Разбира се, върви да се измокриш. Но когато се върнеш, искам да поговоря с теб.
— За какво?
— Когато се върнеш, Катя.
Той се загледа в някакви документи пред себе си. Очевидно за него разговорът беше приключил. Катрин стисна зъби и се отдалечи.
„Когато се върнеш, Катя“ — изимитира го тя вбесена, докато се качваше по стълбичките. — Няма защо да знаеш предварително, Катя. Не, иначе би могла да се подготвиш, а това не ни изнася, нали? Умирай от притеснение вместо това. Какво е намислил дяволът този път?
Брулещите капки тежък дъжд приковаха вниманието й в мига, в който излезе на палубата, и арогантността на Дмитрий бе временно забравена. Катрин се придвижи до перилата и се загледа във вихрещата се вода и страховитото небе — природата в изначалния й вид. А тя едва не я бе пропуснала. Дори сега можеше да зърне слънцето да прозира зад изтънелите облаци в далечината в техния рейд към хоризонта. Скоро щяха да оставят бурята зад себе си.