— Аз ти помогнах, когато имаше нужда — напомни й той. — Можеш ли да отречеш това?
— Не.
— Тогава и ти можеш да направиш същото за мен.
— Не.
Той се вцепени.
— Имам нужда от теб, Катя. Сега. Моментът не е подходящ да си припомняш абсурдното си целомъдрие.
Това я ядоса.
— Абсурдно целомъдрие ли каза? Не смей да ме сравняваш с твоите рускини! Аз съм англичанка и абсурдното ми целомъдрие си е съвсем нормално. Пусни ме, Дмитрий. Веднага.
Той беше толкова ядосан, че едва се въздържа да не я захвърли на пода. Как можеше с такава лекота да превключва от едната крайност към другата? И защо изобщо й говореше? Вече знаеше, че с думи не можеше да пробие защитата й.
Спусна краката й на земята, но ръката му се плъзна надолу и я огъна по извивката на твърдото си тяло. Движението разхлаби кърпата, затъкната над гърдите й, и единствено здраво притиснатите им тела й попречиха да се свлече на земята.
— Започвам да мисля, че не знаеш какво искаш, Катя.
Катрин изстена дълбоко, когато свободната му ръка здраво стисна брадичката й в подготовка на нова атака. Нямаше да успее да удържи, не и отново, не и сега. Все още не се бе съвзела от първата. Той обаче грешеше, много грешеше. Тя отлично знаеше какво иска.
— Ще ме насилиш ли, Дмитрий?
Принцът я пусна толкова рязко, че тя политна назад.
— Никога! — изръмжа той.
Катрин го беше обидила несъзнателно, въпреки че не беше имала такова намерение. Раздразнението му не можеше да бъде объркано. Той беше заровил ръце в косата си, сякаш искаше да я изскубне.
— За бога, ти си две различни жени! Какво става със страстната Катрин, когато се появи целомъдрената?
Господи, той сляп ли беше? Не виждаше ли, че цялото й тяло трепереше от желание?
„Дяволите да те вземат, Дмитрий, не бъди такъв благородник! Не слушай думите ми, а тялото ми! Взе ми ме!“
Той обаче не чу неизречената й молба. Виждаше само опропастената възможност, усещаше само болката от нестигналата до естествен завършек страст.
След едни последен разгорещен поглед Дмитрий излезе, като затръшна вратата след себе си. Като се озова обаче отвън, той съжали за целенасочената си подигравка и болезнения израз, пробягал по лицето на Катрин. Нито една жена, която се целуваше като нея, не можеше да се нарече целомъдрена. Тя го искаше. И дори да беше последното нещо в живота му, щеше да я накара да го признае.
Като пренебрегна килима, бе пропилял шанса си този път. Не че не беше правил любов на най-невероятни места. Веднъж, заради бас с Василий, се бе любил в театрална ложа, и то по време на антракта, когато възможността да бъде хванат бе най-голяма. Мътните го взели, искаше му се Василий да бе тук да го види. Той умееше да третира проблемите с безкрайна простота.
Всичките му усилия да прелъсти Катрин се бяха оказали напразни, директният подход също се бе провалил, включително апелът му към чувството й за справедливост. Очевидно тя нямаше такова. Очевидно беше време да промени тактиката си. Може би трябваше да отвърне глава от нейната книга и да започне да не й обръща внимание. Жените обичаха да казват не, но мразеха да бъдат пренебрегвани. Можеше и да проработи. Разбира се, това щеше да изисква голямо търпение, а той не можеше да се похвали, че го притежава.
Той въздъхна тежко. Поне го беше нарекла Дмитрий — малка компенсация.
Рано на следващата сутрин в каютата на Катрин бе внесено едно легло.
Глава 19
— Какво смяташ да правиш, когато стигнем в Санкт Петербург, Катрин?
Катрин, която позираше на Анастасия, промени позата, за да изгледа принцесата, но младото момиче бе задало въпроса си, както и стотици други, без да вдига поглед от платното, над което работеше. Забеляза, че в ъгъла Зора бе спряла да шие в очакване на отговора й. Възрастната жена не се бе съвзела напълно от морската болест, но все пак бе започнала да изпълнява някои от задълженията си.
Възможно ли беше Анастасия да не знае, че е затворничка? Зора знаеше. Всички слуги знаеха. Но естествено, ако Дмитрий беше дал да се разбере, че не иска сестра му да узнава, никой не би престъпил желанията, нито дори личната прислужничка на Анастасия.
— Не съм мислила за това — излъга тя. — Може би трябва да питате брат си.
Уклончивият отговор проникна през стената от съсредоточеност, обгърнала Анастасия, и предизвика остър поглед, последван от смръщване.
— Мръдна. Наклони глава настрана, брадичката нагоре — точно така. — Открила търсеното подобие между модела и платното, тя се отпусна удовлетворено.