Бе напълно вярно. По-възрастният им полубрат не го беше грижа за нея и просто щеше да уреди брака й, вероятно с някой, който тя дори не познаваше — някой от армейските му другарчета без съмнение. А това, което й предлагаше Дмитрий, бе дори повече, отколкото се бе надявала.
— Но ако твоята представа за основателност се различава от моята?
— Например?
— Прекалено стар, грозен или тъп?
Дмитрий й се усмихна с топло чувство — за пръв път от доста време.
— Намирам всичките възражения за разумни.
— Обещаваш ли, Митя?
— Обещавам, че ще имаш приемлив за тебе съпруг.
Сега и Анастасия се усмихна — донякъде от удоволствие, донякъде като извинение за предишното й държание.
— Портретът е твой.
— Добре, но тя не трябва да го вижда, Настя, нито сега, нито като го завършиш.
— Но тя очаква…
— Кажи й, че си го развалила, че си разляла боя, че не става за нищо.
— Но защо?
— Нарисувала си я не каквато е, а каквато иска да вярваме, че е. А аз не искам да знае доколко убедително всъщност е превъплъщението й.
— Превъплъщение?
— Тя не е благородна дама, Настя.
— Глупости — възрази Анастасия с късо изсмиване. — Аз прекарах доста време с нея. Нали не искаш да кажеш, че не мога да различа една дама от проста селянка? Баща й е английски пер. Тя е високо образована, повече от всяка жена, която познавам.
— Николай и Константин също са добре образовани, също и…
— Мислиш, че е копеле като тях? — ахна Анастасия от удивление.
— Това би обяснило образованието й и липсата на положение в обществото.
— Много добре, но какво от това? — Анастасия се притече в защита на приятелката си, както и на полубратята си. — В Русия незаконните деца се приемат…
— Само ако са признати. Знаеш, както и аз, че на всяко благородническо копеле, отглеждано като принц, се падат една дузина, отглеждани като крепостни. А в Англия е много по-зле. Те носят петното на рождението си и са презрени от обществото, независимо кой какво твърди.
— Но тя споменаваше за семейството си, Митя, че живее с този граф на Страфорд.
— Вероятно само пожелания от нейна страна.
Анастасия смръщи чело.
— Защо не я харесваш?
— Казал ли съм такова нещо?
— Но ти не й вярваш.
— Не. Но тя ме заинтересува. Постоянства в лъжите си, ако не друго. Сега, ще направиш ли както поисках?
Анастасия продължи да се мръщи, но кимна утвърдително.
Глава 20
Корабът отново бе притихнал. Катрин отказа да поеме отговорността този път, независимо колко често бе изглеждана обвинително от слугите на Дмитрий, сякаш можеше да направи нещо за лошото му настроение напоследък. Всичко, което бе направила, бе да откаже да вечеря с него, което не би могло да бъде причината за подобно цупене от негова страна. Дори не изглеждаше особено заинтересован, когато я покани, и отказът й като че ли не го трогна ни най-малко. Не, да си намереха някой друг виновник този път.
„Ами ако грешиш, Катрин? Ами ако тази малка увертюра не е била без значение и е можела да облекчи част от неспокойствието му? Дори Анастасия е потисната и мълчалива. А ти откога възнамеряваш да говориш с него за библиотеката?“
Тази сутрин Катрин събра смелост и час по-късно почука на вратата на Дмитрий. Отвори й Максим и бързо излезе, когато тя влезе в каютата. Беше изненадан, че я вижда там, но не повече от Дмитрий. Принцът незабавно се изправи и приглади назад косата си, после, като се хвана какво прави, моментално се отпусна в ленива поза на стола зад бюрото. Катрин не забеляза нищо. Взираше се в хартиите, разхвърляни около него, и се чудеше какво ли занимаваше Дмитрий на такова дълго пътуване. Щеше да й е интересно да узнае, че в момента разглеждаше оферти от множество фабрики и мелници в Райнланд, Германия, които възнамеряваше да закупи. Именно анализът на скучни доклади бе най-силната страна на Катрин.
Най-накрая тя го погледна и веднага се разочарова, като срещна напълно лишения му от емоции взор. Изведнъж стана неспокойна и пожела да не й бе хрумвало да му се натрапва, та дори с такава скромна молба.
— Надявам се, че не те притеснявам. — Бързо измести поглед към наредените край стената лавици с книги. — Нямаше как да не забележа… преди… искам да кажа, когато бях тук, че имаш голяма колекция… — „За Бога, Катрин, какво заекваш като някоя безмозъчна глупачка?“ — Имаш ли нещо против да взема назаем няколко книги?
— Да вземеш назаем ли? Не. Изолацията тук ги предпазва да не бъдат повредени от соления морски въздух. Но можеш да ги четеш тук, ако желаеш.