Когато той се настани на седалката срещу нея, тя беше твърде напрегната, за да се държи учтиво с него.
— Не ми харесва някакъв луд кочияш да ме разкарва с бясна скорост из град, който не познавам, и освен това…
— Тя как реагира, когато й каза?
— Кой? За какво говориш?
— Стига, Катя — въздъхна принцът. — Настя. Нали си й разказала историята си?
— Ами… всъщност не съм.
— Така ли? Защо?
— Не ми остана време.
— Имаше седмици…
— О, Дмитрий, я млъкни. Исках да й кажа, но пристигнахме толкова скоро пред дома на сестра ти и Анастасия си тръгна толкова бързо, че… Да не си посмял да ми се смееш!
Не можа да се сдържи. Не я беше виждал такава от началото на пътуването — този войнствен блясък в красивите синьо-зелени очи. Бе забравил колко е привлекателна, когато се разядосаше. А и тя бе успокоила и последната му грижа. Анастасия би могла да създаде проблем, ако бе решила да защитава каузата на Катрин. Беше се поотпуснал, мислейки, че ако Катрин не й кажеше до края на пътуването, нямаше да й каже въобще. Не бе осъзнал, че последната минута преди жените да се разделят, ще е най-подходящият момент за разкриване на истината. Но Катрин се бе провалила. Нарочно? Мили Боже, колко щеше да му се хареса, ако беше така.
— Добре, че не си й казала, Катя — каза той и се отпусна назад в меката седалка.
— Добре е за теб.
— Да, и освен това улеснява нещата.
— И сега какво?
— Ще останеш с мен още известно време.
Бе се погрижил за всичките си непосредствени задачи в града този следобед. Бяха изпратени слуги да уведомят леля му, че се е върнал и скоро ще си бъде вкъщи. Други бяха изпратени да намерят Василий и, разбира се — Татяна. Все още не му се искаше да мисли, че трябваше да възобнови ухажването й, макар да знаеше, че не може да го избегне. Мислите му бяха изпълнени с Катрин и предстоящата седмица. Сега, след като Анастасия останеше в града, той щеше да я има изцяло за себе си и никой не знаеше докъде щяха да стигнат двамата.
— Не можеш ли вече да ме върнеш у дома?
Неприкритият копнеж в гласа й го подразни.
— Не и преди царят да приключи посещението си. Но това не е толкова лошо. Пътуването до Новий домик ще ти хареса. Имението се намира на около триста и шейсет километра оттук, в провинция Вологда.
— Дмитрий! Та това е цялата дължина на Англия! Да не би да ме водиш в Сибир?
Той се усмихна.
— Скъпа, Сибир се намира отвъд планината Урал, а Урал е отдалечен на хиляда километра. Нямаш ли представа за големината на моята страна?
— Очевидно нямам — измърмори тя.
— В Русия вероятно могат да се вместят сто Англия. Новий домик въобще не е отдалечен и се стига само за седмица път.
— Трябва ли да ходя там? Не мога ли да остана тук?
— Разбира се, ако си готова да бъдеш държана заключена в продължение на месец или повече. В провинцията няма англичани. Там ще имаш по-голяма свобода и много повече работа. Беше споменала, че се оправяш със сметките. Моите счетоводители несъмнено са се поотпуснали по време на отсъствието ми.
— Смяташ да ми повериш счетоводството си?
— Защо, не трябва ли?
— Не, всъщност… по дяволите, Дмитрий, ти наистина си мислиш, че всичко това ще ти се размине, нали? Мислиш, че съм някаква слабоумна хлапачка, която няма да направи нищо, за да ти създаде неприятности? Ти така и не разбра какво направи с мен и семейството ми, или по-скоро не те беше грижа. Ти съсипа репутацията ми, като ме домъкна тук без подходяща компаньонка. Ще ми се наложи буквално да си купя съпруг, когато реша да се омъжа, защото съм твърде честна, за да не му призная какво ми липсва вече благодарение на тебе. Животът на сестра ми вероятно също е съсипан, за което си отговорен, понеже не бях там да й попреча да пристане на оня зестрогонец. Брат ми не беше подготвен да поеме бремето на задълженията, които моето отсъствие несъмнено е стоварило на раменете му. А баща ми…
Тирадата на Катрин бе рязко прекратена, когато внезапно той се наведе напред, сграбчи я за рамената и я привлече в скута си.
— Да, причиних ти злини. Признавам го. Но положението ти не е толкова лошо, колкото го изкарваш, Катя. Ще ти купя компаньонка, която ще се кълне, че е била с тебе всяка минута, и няма да се отклони от разказа си дори пред смъртна заплаха. Колкото до изгубеното ти целомъдрие, ще ти дам цяло състояние, за да си купиш който съпруг искаш, щом настояваш да имаш такъв, и което ще ти позволи да живееш независимо, ако така предпочиташ — без мъж или съпруг, пред когото да отговаряш. А ако сестра ти се е омъжила за този тип, който ти така не одобряваш — аз мога да я направя веднага вдовица — съвсем просто е. Що се отнася пък до брат ти… той на колко е години?