— А жените? — поинтересува се Катрин.
— Идеята на царя била войниците да се държат при семействата им, когато не воювали, а също и да се съчетае трудът на войника с труда на крепостния, на когото щяло да му се даде военна подготовка. Така че жените са важен елемент в колониите. Браковете се разрешават от военните власти. Нито една вдовица или стара мома не остава пренебрегната и никоя няма право на избор. Те трябва да се омъжат за мъжете, за които им се каже, и да раждат. Налагат се и глоби, ако не раждат достатъчно често.
— А децата?
— Записват се в детския армейски корпус на шестгодишна възраст и започват обучение. Всичко се прави по определени правила; грижата за добитъка, миенето на пода, лъскането на копчетата и ботушите, дори кърменето на децата, просто всичко. За най-малкото провинение — тоягата.
Катрин не можеше да повярва.
— И хората са се съгласили на всичко това?
— Хората са крепостни. Те просто преминали от гражданско към военно робство. Е, да, мнозина са протестирали, умолявали, бягали, укривали се по горите. Имало дори едно голямо въстание в колонията в Чугуев, което стигнало до такива размери, че военният трибунал раздал стотици смъртни присъди, които били изпълнени просто чрез разстрел, а осъденият трябвало да мине дванайсет пъти под палките между редиците на батальон от хиляда мъже. Повече от сто и петдесет души умрели от побоя.
Катрин потърси с поглед потвърждения на отблъскващата история у Владимир, но той усърдно пренебрегваше двете жени. Намираше темата крайно неподходяща за обсъждане в женска компания. Жена му обаче беше във вихъра си, когато клюкарстваше, особено при наличието на такъв жаден слушател. А и имаше усет за драматичното. Не му даваше сърце да я лиши от удоволствието й.
— Александър обичал колониите си — продължи Маруся — Цар Николай също, но пък е по-войнствен от брат си. Той държи на реда, спретнатостта, така че естествено се чувства най-добре сред армейските офицери. Принцът каза, че царят дори в двореца си спял на армейско легло, както и когато пътувал из царството си на проверки по полковете и армиите. Принц Дмитрий е трябвало да го придружава на няколко пъти при тези инспекции, когато е бил в имперската гвардия.
Катрин не знаеше нищичко за тази най-елитна част в армията, нито пък че Дмитрий някога се е числял към нея, но Маруся бързо запълни липсите. Така разговорът се завъртя покрай Дмитрий, при което интересът на Катрин се усили, както и неодобрението на Владимир към избора на теми. Едно бе жена му да клюкарства за принца с другите слуги, съвсем друго — с външни хора, особено пък с тази особа.
След като описа ярката му, макар и кратка, военна кариера. Маруся продължи гордо с разбор на родословното му дърво, като се закле, че можело да се проследи чак до Рурик, човека, възхваляван като основател на руската държава.
— Рурик, един от групата варянги от Скандинавия, установили се през девети век покрай река Днепър, и завладял славянските племена, които вече се били заселили там.
— Имаш предвид викинги? — Едва сега Катрин направи връзката, поучудена от несъобразителността си. Самият Дмитрий би могъл да бъде въплъщение на древен викинг — Но, разбира се, трябваше да се досетя. Ръстът, цветът…
— Викингите, варянгите, да, те били свързани родословно, но малцина в Русия са толкова високи като нашия принц. Царската фамилия — да. Царят например е повече от шест стъпки — 180см висок.
През следващите дни, затворнички на каретата и на взаимната си компания. Маруся и Кагрин се докоснаха до всяка възможна тема поне веднъж. Катрин научи за останалите от семейството на Дмитрий — за по-възрастния му брат Михаил, вече покойник; за двете му сестри — Варвара била едната — и техните семейства; за всичките незаконни деца, които били ценени и добре отглеждани като законните; и за лелята на Дмитрий — Соня, която според Маруся бе тиранин в поли. Нито една тема не беше табу, та дори и финансовото положение на Александров. Текстилни фабрики, една стъклена фабрика, медни мини, обширни имения в Урал с повече от двайсет хиляди крепостни, лятна резиденция на Черно море, дворецът на Фонтанка в Санкт Петербург, друг в Москва, Новий домик — и това било само част от фамилното богатство.
Освен това Дмитрий очевидно разполагаше с лично състояние, наследено от майка му, както и с множество предприятия, пръснати из цяла Европа, за които Маруся не знаеше много. Владимир, който знаеше, не искаше да говори за това. Маруся спомена само за петте му кораба, за замъка му във Флоренция, вилата във Фнезоле и провинциалното му имение в Англия, както и че до смъртта на брат му Михаил Дмитрий бе прекарвал повече време извън Русия, отколкото в своята страна.