Когато забеляза зачуденото изражение на леля си, Дмитрий се сети, че я беше подминал, без да й каже дума. Сега той я поздрави както подобаваше, но Соня Александровна Римска беше известна с прямотата си.
— Коя е тя, Митя?
Той проследи погледа на леля си и видя, че Катрин бе тръгнала след Владимир по стълбите. Вървеше с високо вдигната глава, опънати назад рамене и леко повдигната глава. Дразнеше го безмерно, че тя дори се движеше като дама.
— Не е важно. Просто една англичанка, която се върна с нас.
— Но ти я настани в личното си крило…
— Засега — прекъсна я рязко той. — Не се тревожи, лельо. Ще й намеря някаква работа, докато е тук.
Соня понечи да възрази, но си замълча. Бе висока, едра жена — почти шест стъпки. Вдовица, чийто брак бе продължил едва година, тя не бе скърбила за смъртта на непоносимия си съпруг и бе отказала да се омъжи повторно и да търпи мъченията на брачното ложе. Животът й, несекващ низ от разочарования, бе изчерпал докрай поносимостта й към низките страсти, с които мъжете бяха прокълнати. Собственият й брат бе отишъл дотам да се ожени за англичанка, просто защото не съществуваше друг начин, по който да я има, и сега родословната линия на Александрови щеше да бъде опетнена навеки. Ако само Миша не беше умрял, или ако поне бе оставил наследник, един законен наследник…
Изражение на леко отвращение помрачи чертите й, докато си вадеше заключения за спътницата на Дмитрий. Ето че вече водеше и мръсници вкъщи. Не можеше ли да бъде дискретен като братята и баща си и да се забавлява с някоя крепостна, като му се приискаше? Що му трябваше да я влачи чак от Англия? Какво си въобразяваше той? Не посмя обаче да го попита. Настроението му не предразполагаше към критика в момента, ако можеше да се съди по немногословието му, и тя не желаеше повече неблагоприятни сцени пред прислугата.
Изчака, докато Дмитрий размени няколко думи с дошлите да го посрещнат. Уважението, с което се отнасяше към простите слуги, бе направо нелепо, но за странностите му можеше да се благодари на онази англичанка, майка му, и той вече бе на възраст, когато едва ли можеше да бъде променен. Все пак Татяна щеше да му повлияе добре. Единствената точка, по която Соня нямаше никакво оплакване, беше избраната от Дмитрий невяста. Дано дългото отсъствие да не бе навредило на ухажването. Той нямаше никакво време за губене, още по-малко по някоя английска селянка.
С известно закъснение тя забеляза отсъствието на племенницата си.
— Настя не се ли върна с теб?
— Да, но я оставих да погостува малко на Варвара. — Истината беше, че сестра му се беше привързала твърде много към Катрин, което можеше да му създаде безкрайни проблеми, а Дмитрий нямаше нужда от това.
— Мислиш ли, че си постъпил разумно, Митя? Да не би пък случайно да не съм разбрала правилно съобщението ти, когато тръгна да я прибереш от Англия?
— Правилно си разбрала. Но вече не трябва да се тревожиш за нея. Тя се съгласи да се омъжи веднага щом постигнем съгласие за подходящ съпруг.
Соня го изгледа изненадано.
— Дал си й право на избор?
— Тя ми е сестра, лельо. Искам бракът й да бъде щастлив. Ти нямаше право на избор и виж какво се получи.
Соня си пое дълбоко дъх.
— Не е необходимо да обсъждаме това точно сега. Настя има късмет, че си толкова благоразположен, но само някой изключителен мъж ще успее да й надене юздите. Никой не знае какви щури идеи може да е възприела в Англия. Въобще не трябваше да й се позволява да ходи там, но ти знаеше добре мнението ми по този въпрос.
— Да, лельо — въздъхна той.
Разбира се, че го знаеше. Тя се бе противопоставила твърдо на сватбата на единствения си брат с чужденката и никога не се бе примирила с факта. Не прости на Пьотр до края на живота му и войната между двете жени бе започнала в мига, в който овдовялата Соня бе принудена да се прибере вкъщи. Ревността не й позволи да види добрите страни у Анна. Що се отнася до Соня, всичко, което Анна правеше, беше погрешно, а възгледите й — неприемливи. След смъртта й, чувствата й се прехвърлиха върху Англия като цяло. Дмитрий бе убеден, че единствената причина, поради която тя поддържаше кореспонденция със старата дукеса, бе удоволствието, което получаваше, като изтъкваше недостатъците и грешките на Дмитрий и Анастасия, които тя приписваше неизменно и единствено на майка им, макар че се въздържаше да го споменава пред майката на Анна.
— Е, в какъвто и скандал да се е забъркала Настя в Англия, проблемите няма да я последват чак тук. И като стана дума за брак, видя ли се вече с Татяна Ивановна?
Въпросът й не изненада Дмитрий.
— Току-що се върнах, лельо, и пристигнах тук направо. Но съм изпратил хората си да разберат къде се намира.