— Трябваше да питаш мен. В момента е в Москва, на гости на сестра си. Но аз дочух, че граф Лисенко е започнал да я ухажва веднага след твоето отпътуване и сега се носи слух, че тя е благоразположена към него.
Дмитрий сви рамене, сякаш това не го тревожеше особено. Никога не бе харесвал особено Лисенко, не и след като бяха в един и същи полк в Кавказ и той бе имал нещастието да спаси живота на графа, отървавайки се с минимални наранявания. Жестът щеше да е отдавна забравен и погребан, стига да не бе засегнал до крайност Лисенко, който след това бе решил да докаже, че е по-добър от двамата в стрелбата, лова, във всичко. Тъй че не беше изненадан, че Лисенко е спрял очите си на прекрасната Татяна. Но не беше разтревожен. Графът отдавна беше доказал, че е пълен глупак.
— Ще й изпратя съобщение, че съм се върнал.
— Не трябва ли да отидеш лично, Митя?
— И да излезе, сякаш изгарям от нетърпение?
— Тя ще се почувства поласкана.
— На нея ще й бъде забавно — възрази Дмитрий, раздразнен от настоятелността на Соня. — Няма да й се отрази зле известно време да остане в неведение дали още се интересувам от нея.
— Но…
— Никакви възражения! — тросна се той. — Ако не смяташ, че съм способен да спечеля сам принцесата, може би трябва да престана да се опитвам.
Това си беше предупреждение — ясно и просто, и Соня беше достатъчно умна да се вслуша в думите на племенника си. Тя стисна устни, обърна се и излезе от стаята.
Дмитрий се запъти към шкафчето с алкохола и си сипа щедра доза водка. Не изпитваше нужда леля му да му казва, че трябва да се заеме отново с ухажването на Татяна, но просто нямаше необходимото търпение да го стори точно сега и нямаше да го придобие, докато не облекчеше в някаква степен сексуалната си неудовлетвореност, която подклаждаше избухливостта му. Тук имаше жени, които можеха да му помогнат, но колкото и да бе напращял след дългия път, той не желаеше просто някоя. Искаше Катрин. По дяволите, винаги всичко се свеждаше до нея.
Ядосан, Дмитрий захвърли пълната чаша в огнището и излезе бързо от стаята. Намери Катрин в Бялата стая, загледана незаинтересовано през прозореца. Борис, който тъкмо внасяше куфара й, внезапно се разбърза и излезе, като видя, че Дмитрий иска да говори с нея.
— Няма да питам дали стаята ти харесва. Ти само ще ми кажеш не, и после…
— Тогава ще изпаднеш в поредния пристъп на бяс — довърши Катрин и се извърна бавничко да го погледне в очите. — Знаеш ли, Дмитрий, тези твои изблици започват да стават отегчителни.
— Изблици! Пристъпи!
— Това началото на следващия ли е? — попита тя с престорена невинност.
Той стисна здраво челюсти. Правеше го отново, провокираше го съвсем преднамерено до степен, където вече не можеше да мисли и едва смогваше да се владее, а най-вече забравяше за какво изобщо я беше потърсил. Но този път не забрави. Играта й можеше да се играе от двамина.
— Пропусна да споменеш твоя собствен темперамент.
— Кой, аз да съм темпераментна?
— Не, разбира се, че не — присмя й се той. — Ти пискаш и кряскаш само защото е полезно за дробовете.
Тя го изгледа невярващо за миг, после започна да се смее — топъл, искрен смях, който изпълни стаята и обгърна Дмитрий като магически воал. Не я беше чувал да се смее досега, не и така. Това го накара да осъзнае, че съществуваше страна от личността й, която бе останала скрита за него — чувство за хумор, а дори и закачливост. Като се замислеше сега, разбираше, че много от казаните от нея неща, които го бяха дразнили неимоверно, всъщност биха могли да са леки закачки.
— О, Боже — въздъхна Катрин след известно време и избърса сълзите от страните си. — Ти си невероятен, Дмитрий. Полезно за дробовете — ще го запомня за мига, когато брат ми ме обвини в тирания. Честичко ми се случва да губя търпение с него.
Не му се искаше да прекършва настроението на мига.
— И с мене.
— Особено с тебе.
Но тя продължаваше да се усмихва, докато говореше, и той се изпълни със странно удоволствие. Защо бе дошъл? Да наложи нови правила. По дяволите правилата. Откровено казано, не му се искаше да я променя или да разобличава преструвките й, на които тя очевидно се наслаждаваше. Само да не беше толкова чувствителен по отношение на нея! Но ако тя се бе шегувала с него, дори и само част от времето…
— Трябва да има някакъв начин да се справим — рече Дмитрий и привидно небрежно се приближи.
— С кое?
— Как с кое — с твоята липса на търпение, с моята липса на търпение, с избухливите ни темпераменти. Казват, че любовниците никога нямат време за спорове.