— Пак ли на това се връщаме?
— Никога не сме се отдалечавали.
Той се озова прекалено близко и Катрин предпазливо отстъпи.
— Всъщност чувала съм, че именно между любовниците избухват най-лютите разправии.
— Може и така да е, но едва ли е често. И когато го правят, пред тях лежи възможно най-приятният начин за сдобряване. Да ти кажа ли как?
— Мога да… — Отстъплението й бе блокирано от стената и тя завърши пресекливо: — … си представя.
— Защо тогава и ние не се сдобрим поне веднъж за разнообразие?
Наложи й се да притисне ръце към гърдите му, за да го задържи на място „Съсредоточи се, Катрин! Трябва да го разсееш. Измисли нещо!“
— Дмитрий, не искаше ли да ме видиш по някакъв конкретен повод?
Той се усмихна на нескопосания й опит да се измъкне и хвана ръцете й в своите.
— Ей сегичка ще пристъпя към причината, малка моя, само ако замълчиш за миг.
Изгуби се в усмивката му и в целувката, която последва. Това не бе някоя опустошителна атака, целяща да я сломи. Страстта му бе омекотена по време на разговора, но все още беше там, както подсказваше нежното нашествие на езика и устните му. Както никога той споделяше, даваше от себе си и за няколко божествено дълги мига Катрин вземаше всичко, което й предлагаше, докато той не стана по-настоятелен и тя вече не можеше да се преструва, че не забелязва коравината, притискаща се в бедрото й.
Тя се откъсна бездиханна, паникьосана.
— Дмитрий…
— Катя, ти ме желаеш. — Гласът му бе тъй дрезгав, че разбуди странни вибрации в нея. — Защо отказваш и на двама ни?
— Защото… защото… Не, не те искам. Не.
Погледът му бе изпълнен със скептицизъм, обвиняваше я безмълвно в лъжа. Тя не можеше да измами нито него, нито себе си. Ох, защо не можеше той да проумее позицията й? Защо допускаше, че само защото се бяха любили веднъж, тя искаше да го направят отново? Разбира се, че го желаеше — и как иначе? Но да отстъпи пред това желание бе немислимо. Един от двамата трябваше да остане трезвомислещ, да прецени последствията. Очевидно той не възнамеряваше да бъде този някой или пък не го интересуваше какво ще стане.
— Дмитрий, как да те накарам да разбереш? Целувката ти ми беше приятна, но за мен всичко свършва дотук. За тебе свършва в леглото.
— И какво лошо има в това? — попита той отбранително.
— Аз не съм курва. Бях девица, преди да те срещна. И независимо колко много ме целуваш и колко много може… да ми харесва, не мога да позволя да отидем по-нататък. За мен всичко трябва да спре дотук. Така че…
— Да спре дотук! — прекъсна я той остро. — Целувка по ръката свършва дотук. Целувка по бузата свършва дотук. Но когато тялото ти се притиска в моето, за Бога, това е подкана да правим любов.
Топлина пропълзя по страните й, като осъзна че бе направила точно това.
— Ако ми беше позволил да се доизкажа, тъкмо щях да помоля да се въздържаш да не ме целуваш повече, така че да можем да избягваме подобни неприятни спорове.
— Аз искам да те целувам!
— Искаш далеч повече, Дмитрий.
— Да! За разлика от теб никога не съм го отричал. Желая те, Катя Искам да те любя. За мен предложението ти да спра да се опитвам е абсурдно.
Тя отмести поглед. Гневът му бе другото лице на страстта му и бе твърде опасен за нея в нейното възбудено емоционално състояние.
— Онова, което не разбирам, Дмитрий, е, че ти го приемаш толкова издълбоко. Даваш ли си сметка, че ние никога не сме разговаряли, просто разговаряли, за да научим нещо един за друг, за вкусовете и възгледите си? Всичко, което знам за теб, съм го научила от сестра ти и слугите ти. А за мен ти знаеш далеч по-малко. Защо да не можем да си поговорим поне веднъж, без това изгарящо напрежение да се препречва помежду ни?
— Не ставай наивна, Катя — каза й той горчиво. — Да разговаряме? Та аз дори не мога да мисля, когато съм покрай теб. Напиши ми писмо, по дяволите.
Когато вдигна очи, него го нямаше. Дали грешеше? Можеше ли да е възможно някакво бъдеше за нея с такъв мъж? Ако отстъпеше, нямаше ли интересът му да се изпари, както бе предсказала сестра му. Защо тогава да се отваря за емоционално обвързване, което вероятно беше обречено?
„Кога заблуждаваш, Катрин? Ти вече си затънала до уши. Искаш този мъж. Той те кара да изпитваш неща, за които не си подозирала, че съществуват, да вярваш в неща, на които винаги си се надсмиваш. Защо се колебаеш?“
Не знаеше защо. И всяка нова среща с Дмитрий я оставяше все по-несигурна.
Глава 24
Първият ден на Катрин в Новий домик се оказа изключително дълъг. Тя се чувстваше потисната и не можеше да се отърси от лошото си настроение. Сигурно можеше да разгледа къщата, ако желаеше, тъй като никой не й беше казал, че не може. Изкрещяната от Дмитрий към Владимир заповед в деня на пристигането им — „В Бялата стая и се погрижи да си остане там!“ едва ли се разбираше като домашен арест. Все още обаче беше смутена от случилото се тогава и не беше готова да предяви правата си, още повече че предпочиташе да е сама. А и не искаше да рискува да се срещне отново с принца, когато вътрешно беше толкова близо до капитулация.