Боже мили, никога ли нищо нямаше да се промени в положението й? Или само щеше да става по-лошо, а изкушението — по-силно?
Като си представи безпристрастно цялата картина, тя си помисли, че е луда. Ето я тук в дълбоката провинция, настанена и обгърната в лукс, желана от най-привлекателния мъж. Това беше материалът, от който се тъчаха мечтите. Коя жена с всичкия си би оплаквала съдбата си, въплътила фантазията на живо?
Катрин. Катрин, която се нуждаеше от изкупителни жертви за безизходицата си, омръзнало й бе да търси вината в себе си. Намираше ги без никакво затруднение. Сестра й, че беше толкова потайна, че принуди Катрин да тръгне да я следи онзи паметен ден. Лорд Сеймур, задето бе изгубил наследството си, губейки и качеството си на подходящ брачен партньор. И баща й не можеше да бъде подминат. Би могъл да приеме лорд Сеймур и да му помогне да възстанови загубите си. Ами Анастасия, въвличайки се в скандала, довел Дмитрий в Англия? Дукесата на Албемарл също не беше безгрешна — нали тя бе повикала Дмитрий, вместо да се оправи с Анастасия сама. И, разбира се, Василий, който се втурваше да изпълнява дадените му заповеди, без да се спре дори пред отвличане. Всеки един от тях би могъл да постъпи различно и да предотврати тази непоносима ситуация.
Не само непоносима, а дори и се влошаваше. Катрин се огъваше. Беше на ръба да жертва принципите си, да отстъпи под натиска на най-примитивни желания. Знаеше вече, че отстъплението й бе само въпрос на време. Тук и лежеше източникът на потиснатостта й. Не искаше да бъде просто поредното завоевание на Дмитрий. Не искаше просто няколкоседмична афера. Искаше много повече. Гордостта й настояваше за повече.
Катрин разбра, че е в отчайващо състояние, като забеляза подноса с вечерята си, а не си спомняше кога са го донесли. Скастри се наум, ядосана, че е позволила да тъне в самовглъбение половин ден. Не беше дори разопаковала вещите си. Трябваше да направи нещо. Дмитрий бе споменал счетоводството си. Владимир можеше да донесе книгите, ако ги поискаше. Даже не беше огледала новата си квартира.
Стори го след вечеря, докато подготвяха банята й. Фактът, че я обслужваха няколко прислужници, бе отбелязан и повдигна интересни въпроси, но в Новий домик те бяха толкова многобройни, че и за нея можеха да бъдат отделени неколцина.
Бяха необщителни, дори малко враждебни към нея, но може би това беше обичайното им поведение. Катрин не можеше да ги обвинява. Слугите в Англия можеха да напускат, ако намираха работодателя си непоносим. Тези хора не можеха.
Стаята бе разкошно мебелирана и девствено скромно украсена. Името й определено й подхождаше. Бели килими, завеси и тапети, макар че последните имаха лек, едва различим, златен релеф. Всички мебели бяха бели със златисти украси — масите, таблите на леглото, гардеробът и малката тоалетна масичка; дори камината бе от бял мрамор. Диванът и креслата, както и завивката на леглото, бяха в спокоен контраст от златно и бледосиньо.
Стаята беше предназначена за жена, ако се съдеше по цвета и простотата й. Тоалетната масичка, изящните дамски предмети, подредени из цялата стая, картините на стените, мазилата и парфюмите в малката баня — всичко потвърждаваше това предположение. Стаята беше изключително удобна и Катрин почти се зарадва, че Дмитрий я беше настанил тук; докато не отвори една свързваща врата и не откри, че тя водеше към голямата спалня, която бе предназначена за Дмитрий.
Катрин затръшна вратата веднага щом забеляза Максим да подрежда дрехите на господаря си. Тя се изчерви като домат, когато двете прислужници, които оправяха леглото й, я изгледаха самодоволно. Господи, цялото домакинство знаеше, че я бяха настанили до неговата спалня в стаята, очевидно предназначена за съпругата на господаря, или в нейния случай — за любовницата. Даже леля му знаеше. Какво ли си мислеше горката жена? Че какво ли пък можеше да си мисли.
— Не е вярно — каза Катрин на руски, така че и двете слугини да я разберат. В отговор по-младото момиче се разсмя, а другото се изхили, което възпламени гнева й извън всякакви граници. — Махайте се! Вън и двете! По неволя свикнах сама да се грижа за себе си. Не ми трябва вашата помощ. Вън!