— Тихо, малка моя — прошепна й той. — Не казвай нищо. Всичко ще бъде наред, кълна ти се. Тази вечер няма да ти се наложи да се любиш с мен. Просто ме остави да ти помогна.
Той се качи върху леглото приковал очи в нейните, като внимаваше да не докосва тялото й, след което ръката му се плъзна между бедрата й и намери сърцето на агонията й. Тя достигна до върха веднага — бедрата й се замятаха бурно, главата й падна назад и протяжен стон се отрони от устните й — наполовина болка, наполовина екстаз.
Дмитрий затвори очи и остана така, докато не усети, че напрежението е напуснато тялото й. Като ги отвори, откри, че тя го наблюдава с неразгадаемо изражение. Чертите й се бяха отпуснали в пълна умиротвореност. Знаеше, че е в ясно съзнание, че съзнанието й е будно и действено, докато тялото й временно бе пощадено от робията на наркотика. В този момент тя бе способна на всякаква реакция, на всяка нормална реакция, присъща на природата й. Всъщност той очакваше поредната унищожителна тирада, не и спокойния въпрос, който накрая зададе.
— Какво искаше да кажеш преди малко?
— Онова, което чу.
Както се беше опънал до нея, й беше необходим само един поглед, за да установи колко възбуден беше той.
— И ще оставиш всичко това да отиде на вятъра?
Дмитрий едва не се задави, като видя къде го гледа.
— Няма да бъде за първи път.
— Но този път не е необходимо. Нямам сили да се съпротивлявам.
— Това е от наркотика. Няма да се възползвам от действието му.
— Дмитрий…
— Катя, моля те! Самообладанието ми има граници, а този спор не ми помага.
Тя въздъхна раздразнено. Той не я слушаше изобщо. Толкова твърдо бе решил да я преведе през това изпитание, без да изпита удовлетворение за себе си, че не беше в състояние да чуе какво наистина му казваше тя. Наркотикът нямаше нищо общо с капитулацията й. Той просто я бе ускорил, но тя искаше да се възползва. Много искаше. Защо му трябваше да се прави на благороден точно сега?
Нямаше никакво време да го убеждава, че го желае. Започваше се отново, пламък обгаряше вените й, болка дълбаеше слабините й.
— Дмитрий, люби се с мен — изплака тя.
— О, Боже.
Зацелува я, за да я накара да замълчи, целува я страстно, настойчиво, пламенно, но отказа да я люби. Осуети всеки неин опит да го привлече към себе си. Единственото, с което си позволяваше да я докосва, бяха устните и ръцете, неговите вълшебни ръце. Оргазмът й беше бърз и силен, но несподелен и задоволството й не беше пълно.
Когато пулсът й се нормализира и дишането й стана равномерно, Катрин реши, че повече няма да се задоволява с тези половинчати мерки. Да преживее часове сексуално мъчение от този род, след като не беше наложително, бе лудост. Още по-лоша бе решителността на Дмитрий да не позволи да изпита върховното удоволствие, когато нуждата му бе тъй очевидна. Не й харесваше да бъде манипулирана, но разбираше мотивите му. Като размислеше, тя дори бе доволна, че той бе тъй отчаян да я има.
— Дмитрий?
Той изстена. Беше заровил лице в сгъвката на лакътя си и беше затворил очи. Приличаше на човек, който страда ужасно. Катрин се усмихна.
— Дмитрий, погледни ме.
— Не… поне ми дай малко време да…
Той не можа да довърши. Катрин забеляза изпънатите жили на врата му и стиснатите в юмруци ръце. Тялото му бе покрито с воал от ситни капчици пот и зачервено от въздържанието. Той полагаше огромни усилия да устои на естественото си влечение, а и тя можеше да бъде в същото състояние, ако наркотикът не бе сломил волята й за съпротива.
Тя се обърна на една страна, погледна го и каза спокойно, но твърдо:
— Дмитрий Александров, ако не ме любиш, кълна се, че ще те изнасиля.
Той вдигна рязко глава.
— Какво?
— Много добре ме чу.
— Не говори глупости, Катя. Това е невъзможно.
— Така ли?
Тя докосна рамото му и остави пръстите си да се плъзнат. Той сграбчи китката й.
— Недей!
— Можеш да уловиш ръцете ми, но какво ще направиш с тялото ми?
Катрин преметна крак върху едното му бедро и принцът мигновено скочи от леглото. За момент Катрин се разсея от гледката на мощната му ерекция. Господи, бе великолепен в голотата си.
— Престани — скастри я той, след като тя огледа внимателно всеки инч от мъжественото му тяло.
Тя го погледна развеселено.
— А не искаш ли да ми сложиш превръзка на очите? Или да ме вържеш за леглото? В крайна сметка, ти обеща да ми помогнеш, но не можеш да го направиш, ако стоиш далеч от мен.
— По дяволите, жено, не искам да ме мразиш!
— Но аз не те мразя — възрази изненадано тя. — Не бих могла.
— Утре няма да си на същото мнение. Утре…
— По дяволите утрото! Не мога да повярвам, че споря с теб за това! Скрупулите не ти приличат, Дмитрий. Да не би пък да се опитваш да ме накажеш за това, че ти отне толкова време…