Първа се възстанови Катрин и отстъпи крачка назад, за да не й се налага да извива врат, като искаше да погледне тази нахална жена. Беше готова да й се усмихне, но бързо се изчерви, като забеляза неодобрението в студените сини очи. Боже мили, точно това не беше очаквала в омаята на новооткритото си щастие, но то я заливаше на порои. Разбира се, връзката й с Дмитрий беше скандална и щеше първа да го признае, стига да не беше една от въвлечените страни, а и всеки друг би го потвърдил без колебание.
И все пак тя бе взела решение, или по-точно — беше взето вместо нея. Обичаше този мъж. Беше също сигурна, че и той изпитва силни чувства към нея. Нямаше пръстен на средния пръст — засега, — но бе изпълнена с надежди, че този недостатък скоро ще бъде поправен. В края на краищата, нейното не беше просто девичо увлечение. За нея това беше трайно ангажиране, срещу което се бе борила дълго и напразно.
Катрин инстинктивно изправи гръб и застана в царствена поза. Тази проява на високомерие вбеси Соня.
— Търся племенника си — каза тя.
— Аз също го търся — отвърна учтиво Катрин. — Ако ме извините…
— Един момент, госпожице. — Обръщението не прикриваше презрението на Соня. — Ако Дмитрий не е тук, какво търсиш сама в стаята му?
— Вече казах, че търся него.
— Или се възползваш от възможността да го окрадеш.
Обвинението беше толкова смешно, че Катрин не го прие на сериозно.
— С цялото ми уважение към вас, мадам, аз не крада.
— И трябва да ти повярвам просто така? Не ставай глупава. Англичаните може би ще се подведат, но не и руснаците. Ще се наложи да бъдеш претърсена.
— Моля?
— Тежко ти се пише, ако открием у теб нещо ценно.
— Какво, по… — едва успя да каже Катрин, когато Соня я помъкна по коридора.
Тя се опита да се измъкне от хватката, но възрастната жена беше много по-здрава, отколкото изглеждаше, и всички усилия на Катрин се оказаха напразни и Катрин се намери повлечена надолу по стълбищата, където няколко прислужника се бяха спрели, за да погледат поредното зрелище, в което беше въвлечена.
„Запази спокойствие, Катрин. Дмитрий ще оправи нещата. В крайна сметка не си направила нищо, на което той да възрази. Леля му само демонстрира долния се характер. Не те ли предупреди Маруся, че всички лични прислужници на Дмитрий гледат да не й се мяркат пред очите?“
Във вестибюла Катрин бе натикана в ръцете на най-близкия лакей. По-възрастен и по-едър от останалите, той изглеждаше искрено объркан какво да прави с нея.
— Претърси я основно — нареди му Соня. — Открих я в спалнята на принца.
— Чакайте малко — каза с принудено спокойствие Катрин. — Мадам, Дмитрий не би се съгласил с това и ми се струва, че го знаете. Настоявам да го повикате.
— Настояваш? Настояваш!
— Имате отличен слух — подметна язвително Катрин.
Вероятно щеше да е по-разумно да се въздържи от тази забележка, но вече бе силно разгневена и дипломатичността й се бе изпарила като летен сняг. Вещицата нямаше никакво право да я обвинява. А да допуска да я третира като някоя от крепостните, бе отвъд границите на понятното за Катрин.
Тази нейна забележка дойде твърде много на Соня, подобно непочтително отношение към нея пред слугите не можеше да бъде позволявано.
— Ще те… Не, ще оставя Дмитрий да се погрижи за това, за да докаже, че не означаваш нищо за него. Къде е принцът? Някой виждал ли го е тази сутрин?
— Няма го, принцесо.
— Кой каза това?
Слугинята, която се беше обадила, пристъпи плахо напред. Да привлече вниманието на господарката върху себе си, когато беше разгневена, не бе най-мъдрото решение. Но тъй като бе отворила уста, вече бе стъпила с единия крак в бедата. Не можеше да стане по-лошо.
— Сестра ми ме събуди преди разсъмване, принцесо, за да се сбогува. Бързаше, защото принцът вече бил тръгнал и трябвало да го настигне.
— Това няма значение! Накъде е заминал?
— За Москва.
Настъпи кратко мълчание. След това Соня присви очи, а тънките й устни неприятно се извиха нагоре.
— Значи все пак приема задълженията си на сериозно — каза тя. — Не трябваше да се съмнявам в него. Отишъл е да поднови ухажването на принцеса Татяна. Изглежда, че ще трябва сама да се оправя с теб. Би трябвало просто да те изхвърля оттук.
— Прекрасна идея — процеди през зъби Катрин.
Все още бе прекалено ядосана, за да се нервира от последната новост. Дмитрий заминал? Просто така? Да не отърве годеницата си? Не, това бяха просто предположения на леля му, не факти. „Не смей да правиш прибързани заключения, Катрин. Вероятно съществува много разумна причина за заминаването му, без да ти се обади. И той ще се върне. Ще получиш отговорите си, верните отговори, и ще има да се смееш, че въобще си се усъмнила в него.“