Катрин много би искала да подходи към нея по най-правилния начин — с камшик, — но реши да си премълчи. Сега трябваше да се пребори с болката. Ако останеше в пълен покой, тогава беше сравнително поносима.
— Колко съм зле? — попита тя колебливо.
Не беше със своите дрехи, следователно някой я беше разсъблякъл, много вероятно точно тази жена. Роклята, която й бяха навлекли, бе от груба памучна материи хладна, но бодеше неописуемо. Вероятно й бе подхвърлена от онзи звяр в женски облик, който наричаше себе си принцеса. Определено не принадлежеше на тази жена, която беше добре закръглена, а колкото и да бе неудобна роклята, поне й пасваше по размери.
— Кожата ви лесно ли се наранява?
— Да — отвърна Катрин.
— Тогава работата не е твърде зле, струва ми се. Много синини и натъртвания, но поне няма рани или счупени ребра.
— Сигурна ли си?
— За ребрата не съм. Можеш сама да прецениш. Те не искаха да повикат доктор даже и когато температурата ти се вдигна много високо.
— Имала съм температура?
— Около едно денонощие. Затова и те доведоха тук — аз разбирам от трески.
— Къде е това „тук“? Ах, не знам името ти. Моето е Катрин, между впрочем.
— Екатерина? — усмихна се жената. — Хубаво, царствено име…
— О, да, казвали са ми го вече — прекъсна я Катрин, раздразнена от поредната интерпретация на името й. — А ти как се казваш?
— Параша, а ти си в селото, в моя дом. Родион те донесе тук вчера. Беше много разтревожен. Изглежда, че принцесата не е разпоредила на никого да се грижи за теб, макар да е знаела, че имаш треска. Затова никой не е смеел да предложи услугите си, защото се е страхувал от лошото настроение на принцесата да не се стовари и върху него.
— Разбирам — каза Катрин надменно. — Значи всъщност можело е и да съм умряла?
— Божичко, не! — извика Параша. — Треската ти беше причинена само от побоя. Не беше сериозна. Както и да е, Родион не го знаеше и, както ти казах, беше се разтревожил много. Той смята, че принцът ще бъде много недоволен, като разбере какво се е случило.
Поне едно от нещата, които му беше казала, бе влязло в главата му. Но страхът от страховития гняв на Дмитрий не беше попречил на побоя да се случи. А тя само допускаше, че той ще се ядоса. А ако не беше така? Ако не му пукаше?
Възможността заседна като буна в гърлото й, която се стопи само след сериозното усилие на Катрин да пренасочи другаде мислите си.
— Сама ли живееш тук, Параша?
Жената като че ли бе учудена от въпроса.
— В такава голяма къща? Не, не, тук живеят и съпругът ми Сава, родителите му, нашите три деца и пак има свободно място, както виждаш.
Къщата бе обширна, цялата от дърво, но нищо чудно, тъй като дървото бе в изобилие в района. Беше само на един стаж, но доста по-голяма от всички, които Катрин бе видяла в селата на идване насам. Бе предположила, че тези дървени постройки ще се състоят от една стая само, но тази имаше няколко, или поне още една, както можеше да види от оставената отворена кухненска врата Самата кухня бе просторна, с много свободно пространство и вниманието се привличаше от масата в центъра и чудовищната печка. В красиво резбования шкаф, по-изящен от всичко, което бе виждала, се кипреха разнообразни дървени съдове.
В къщата беше тихо, нямаше и следа от чуждо присъствие.
— Всички ли са на работа в полето?
Параша се усмихна приятно.
— До жътва, която ще започне скоро, няма какво много да се върши на полето. Има работа, разбира се — плевене на зеленчуковите градини, стригане на овцете, подготовка за зимата, но нищо не може да се сравни със сеитбата и жътвата, когато се считаме за късметлии, ако работим по-малко от шестнайсет часа на ден. Днес обаче е събота.
Звучеше, сякаш Катрин би следвало да знае какво означава, и тя всъщност знаеше, благодарение на дългите разговори с Маруся на път за Новий домик. В съботите, в цяла Русия, хората от селата отиваха в общата баня, която пълнеха с пара, като заливаха с вода горещи печки. Вътре бяха наредени нарове — колкото по-нагоре, толкова по-горещо. Къпещите се налагаха един друг с брезови клонки, а накрая се хвърляха в някой поток или се търкаляха голи в снега през зимата. Не й се вярваше, но Маруся я уверяваше, че усещането било невероятно ободряващо и трябвало да го изпита сама — дотогава не можела да съди.
— Значи ти сега пропускаш сауната, така ли? — забеляза Катрин.
— Е, да, ама не можах да те оставя сама тука, понеже очаквах да се разбудиш от треската, след като тя отмина през нощта. Щях да накарам Сава да те занесе до банята, понеже щеше да ти се отрази много добре. Обаче братът на принца — Николай — се появи снощи и прекара нощта у майка си тук, в селото, така че вероятно ще бъде там, а не ми се щеше да почне да те тормози и задява, поне и докато не се възстановиш.