— Че защо ще ме тормози той?
— Защото си жена, а той не отминава никоя — изкиска се Параша. — Достойно следва стъпките на брат си, що се отнася до жените, но не е тъй придирчив като него — всяка е като всички е девизът му.
Катрин не знаеше дали да се чувства засегната или не. Накрая реши да си премълчи. Знаеше кой е Николай — Николай Варанов, незаконен син на Пьотр Александров и една от крепостните от селото, чиято свобода й е била дарена с раждането му, но от която тя никога не се възползвала, а останала в Новий домик и накрая се омъжила за един от селяните. Все пак Николай, както всички копелета на приближените на Александров, бил отгледан в лоното на семейството, със своя собствена прислуга, която да му угажда и да го глези.
Как лейди Анна, гордата англичанка, е могла да се примирява с такова крещящо доказателство за изневяра, бе извън пределите на разбирането за Катрин. Всъщност Николай бе само седем месеца по-малък от Дмитрий, а въпреки това според Маруся лейди Анна никога не се оплакала и обичала вярно Пьотр до смъртта му.
Катрин знаеше, че тя няма да бъде толкова толерантна, но все пак беше реалистка. Беше наясно, че мъжете се управляваха от телата си, че дори и най-преданите съпрузи бяха склонни към дребни прегрешения. Това беше житейски факт и тя бе видяла и чула достатъчно, за да го оспорва. Винаги бе вярвала в старата максима, че онова, което не знаеш, не може да те нарани и бе приемала за себе си, че когато накрая се омъжеше, стига до ушите й да не стигнеше за похожденията на съпруга й, тя блажено щеше да отхвърля възможността за изневяра.
Така си бе представяла, че ще разсъждава, когато се омъжи. Сега не беше толкова сигурна. Не беше разчитала да се влюби. Не беше сигурна, че би могла блажено да пренебрегва нещичко от постъпките и действията на Дмитрий, а щеше да й се наложи да допусне, че ще й изневерява ако се разделяха за по дълго. Възможността беше болезнена. Едно потвърждение щеше да я съсипе. Как щеше да се справи с това, когато се оженеха? Как да се справи сега?
Той беше заминал, много вероятно да ухажва друга жена. Не искаше да го повярва нито за секунда, но той все още беше в Москва, заобиколен от множество прекрасни жени. Тя, естествено, допускаше, че той имаше чувства към нея, но дали беше така?
Тя просто трябваше да забрави Дмитрий. Беше твърде хубав, твърде благосклонен към жените. Едва ли можеше да бъде верен на една жена, дори и ако я обичаше. Можеше ли тя да приеме това? Със сигурност не. Трябваше да се откъсне, да се махне от него, преди чувствата й да станат толкова силни, че да не я интересува какво прави, стига да й отделя някоя и друга троха от вниманието си. И ако смяташе да го напусне, по-добре да го стори, докато него го няма и Владимир не беше наоколо да души всеки неин ход.
Глава 27
Катрин се присви, скрита в сенките на къщата и изчака да премине пронизалата я остра болка. Болеше я от всяко движение, но тя бе събрала набързо торба с храна, бе стигнала до тук и нямаше да допусне подробност като крещящи от болка мускули да й попречи да продължи.
Бе изчакала търпеливо, докато Параша и семейството й се подготвяха за сутрешната служба в църквата. Имаше един момент на паника, когато добрата жена бе започнала да настоява, че Сава няма да има нищо против да занесе Катрин до църквата, че било немислимо да пропусне литургията, но Катрин бе запъшкала и заохкала толкова убедително, когато Параша се опита да я вдигне от леглото, тоест от печката, че той бързо се отказа.
Катрин се бе запознала с останалата част от семейството вчера и те бяха прекарали цялата вечер във възхвала на принца и семейството му, което считаха за част от своето. Тя започна да осъзнава, че щастието и благосъстоянието на крепостния зависи единствено и изцяло от характера и състоянието на господаря му. При добър господар той се чувстваше щастлив и закрилян срещу лошите времена точно като при древната феодална система. При жесток господар неговото съществуване бе по-скоро жив ад от побои и принудителен труд, в който той живееше в постоянен ужас, че ще бъде продаден, разменен, изгубен на карти, или по-зле — изпратен на военна служба за следващите двайсет и пет години от живота му.
Всичките крепостни на Дмитрий бяха доволни от участта си и бяха напълно наясно с добрия си късмет. Мисълта за свобода им бе безкрайно чужда, защото тогава биха изгубили закрилата и щедростта, които им позволяваха да благоденстват. От тяхно име и в тяхна полза Дмитрий продаваше стоките, които те произвеждаха през дългите, лениви зими. В Европа те докарваха много по-висока печалба, отколкото в Русия, което допринасяше за далеч по-добрия начин на живот в Новий домик.