Катрин започна да се изправя. Позата лежешком не беше подходяща за разговор и спор, които неминуемо щяха да последват. Само че бе забравила състоянието си. Раменете й не искаха да се отлепят от земята, очите й се напълниха със сълзи и тя изстена високо.
— Виждаш ли какво става, като заспиш на коравата земя вместо в мекото легълце, което си изоставила — упрекна я меко Николай, след което ръката му се пресегна и я изправи на крака. Изпълненият с болка писък го изненада силно и той незабавно я пусна. — Боже мили, какво ти има? Да не си паднала от коня?
— Идиот такъв! — изохка Катрин с внимание, разделено между необходимостта да остане съвършено неподвижна и да го скастри подобаващо. — Не се преструвай, че не знаеш. Всички в Новий домик знаят, а ти си бил там.
— Ако всички знаят, значи са успели да го скрият от мен, за каквото й да говориш.
Очите й го прободоха с гневния си взор. Беше пребледнял, а изражението му издаваше загриженост. Казваше истината.
— Съжалявам — каза тя с въздишка, — че те нарекох идиот. Малко съм чувствителна и раздразнителна в момента — тя се усмихна вътрешно на избора си на думи, — понеже бях жестоко пребита с тояга.
— Митя не би посмял! — Николай бе ужасен, а и откровено казано — оскърбен от това обвинение към брат си.
— Разбира се, че не би посмял, ах, ти… — Едва не го нарече идиот наново, но моментът на безпристрастност бързо отлетя. — Той не знае и скъпо ще ми плати, като разбере. Проклетата ти леля ми стори това.
— Не мога да го повярвам — изръмжа Николай. — Соня? Сладката, добричката Соня?
— Виж сега, изтърпях достатъчно недоверие и съмнения през последните месеци и ми стигат за цял живот. Този път имам рани и синини, които доказват твърденията ми, а твоята сладка, добричка леля ще се плати за всяка една от тях, когато стигна до британското посолство. По една случайност посланикът е добър приятел на баща ми, който пък случайно е графът на Страфорд, и ако отвличането ми от Дмитрий не разбуни духовете, то това последно извращение неминуемо ще го стори! Почти съм решила да поискам леля ви да бъде заточена в Сибир! И можеш да спреш да ме зяпаш, сякаш са ми пораснали внезапно рога — добави тя язвително — Не съм луда.
Николай затвори уста и се изчерви лекичко. Никога досега не беше подлаган на такава унищожителна тирада. Не и от жена. Дмитрий го хокаше от време на време, но… Мили Боже, колко си подхождаха тези двамата! Какъв плам! Дали се държеше по същия начин с брат му? Ако да, можеше да разбере какво намираше за интригуващо Дмитрий в нея, понеже иначе тя въобще не беше негов тип. Самият Николай бе заинтригуван. Усмихна й се момчешки.
— Добре умееш да си служиш с думите, гълъбче. Толкова огън в такова малко същество. — Изпепеляващият й поглед го накара да се разсмее. — Не чак толкова малко, а? Зряла и много добре сложена, чудесно. — Топлите му сини очи я обходиха одобрително от главата до петите. — Колко удобно, че си намерила това местенце, уединено и приятно. Можем да…
— Не, не можем! — прекъсна го тя рязко, прочела мислите му.
Не беше разубеден.
— Разбира се, че можем.
— Не, не можем!
Параша се оказа права по отношение на този господинчо. Ето я нея тук, в най-лошата си форма, облечена в най-грозната рокля, косата й — разрошена и пълна с борови иглички, забрадката, която бе отмъкнала от Параша, за да не изглежда подозрително без нея в селската си дегизировка, се беше смъкнала и омотала около врата й. Не го знаеше, но лицето й бе покрито тънък слой прах, набразден от ивици сълзи и пот. А този мъж, този негодник и предлагаше да се позабавляват тук, насред гората, посред бял ден, при все че бяха абсолютно непознати. Невероятно.
— Сигурна ли си, гълъбче?
— Абсолютно.
— Ще ми кажеш, ако промениш мнението си, нали?
— Непременно.
— Знаеш как да си служиш с езика — ухили й се той.
Катрин почувства силно облекчение, видяла, че той очевидно не беше ни най-малко разстроен от отказа й да легне с него. Колко различен от брат си беше!
— Предполагам, че си влюбена в Митя — продължи той с въздишка. — Винаги едно и също, знаеш ли. Първо виждат него и — той щракна с пръсти, — аз все едно, че не съществувам. Не може да си представиш колко е потискащо да бъдеш в една стая с него на бал или на парти. Жените го изпиват с очи, готови да се хвърлят в краката му. Като погледнат мен, ми се усмихват и ме потупват по рамото. Никой не ме взема на сериозно.
— Може би защото ти не искаш да те вземат на сериозно? — предположи Катрин.
Той отново се ухили широко, очите му заискриха развеселено.
— Колко си проницателна, гълъбице моя. Това скромно признание обикновено извиква съчувствие към мен.