Николай силно желаеше тя да довърши точно това изречение, но не би. Когато побутна коня да тръгне, тя изстена мъчително, сгърчена от болка, и той бе сполетян от съмнения по въпроса за действителната й значимост за Дмитрий.
— Кит, гълъбче, може би…
— Нито дума повече! — изрече тя с такова презрение, че Николай се сви. — Ще се върна да се срещна пак с тази кучка, но между временно не искам повече да слушам празните ти дрънканици.
Тя пое напред и го принуди да се забърза, за да се изравни с нея. Настигна я едва при храсталаците покрай пътя, които му бяха подсказали къде да свърне да я търси. По дяволите, наистина не знаеше какво да прави. Да се съобразява с настроенията на леля Соня, беше едно, но да предизвика гнева на Дмитрий — съвсем друго. Да се опита пък да се разбере с тази свадлива жена — бе трето. Най-накрая той реши, че ако тя наистина е от значение за Дмитрий, брат му несъмнено би желал да я намери където я бе оставил, а не в Санкт Петербург, където щеше да му се наложи да я издирва. Тоест, ако искаше да я открие. Милостиви Боже, колко хубаво щеше да бъде да научи какво наистина ставаше тук.
Глава 29
Дмитрий гледаше празната стая. Леглото беше оправено, нищо не липсваше; всичко беше на мястото си — подредено, стерилно, като в гробница. Той изпита усещането, че тя бе оставена така от дни. Отиде до гардероба и го отвори. Дрехите бяха там, включително и черната чантичка, с която Катрин се беше опитала да се защити от нахалника, който, я бе заговорил в Лондон.
Изпусна с облекчение дъха, който не бе осъзнал, че е затаил. Катрин не би си заминала без тази чантичка, нали? Това беше всичко, което си беше лично нейно. Къде тогава беше тя?
Обзе го раздразнение. Толкова се бе подготвял за срещата им. Часове наред, докато препускаше към Новий домик, се бе мъчил да се настрои в такова състояние на духа, че да е готов да приеме всичко, което му кажеше тя, включително и най-лошото. Сега се чувстваше като осъден, комуто е била дадена кратка отсрочка, след като вече се е примирил с екзекуцията.
Бе очаквал да я открие в Бялата стая, с книга в ръка може би, или пък изтегната на леглото, унищожавайки кутия бонбони. Поне така намираше Наталия всеки път, когато благоволеше да я посети. Бе си мислил дори, че може и да кръстосва неспокойно стаята, разяждана от скуката. Толкова по въпроса с очакванията му.
Бе ранна вечер, когато бе нахлул в къщата и се бе втурнал по стълбите, без да каже и дума. Двамата лакеи на входа го бяха изгледали с пълно изумление, а една прислужница в салона дори ахна на глас, като го съзря. Обикновено прислугата биваше уведомявана за пристигането му, но напоследък Дмитрий не правеше нищо по обичайния начин.
Дори се бе завърнал без съпровождащата го свита. Бе ги оставил далеч зад себе си още на отиване към Москва и когато си бе тръгнал обратно, само след ден и половина, пришпорван от желанието да се срещне с Катрин, ги срещна, още недостигнали първоначалната цел.
Не бе присъщо на Дмитрий да върши нещата с такава припряност. Ходенето му в Москва със сигурност не беше вдъхновено от желание да види бъдещата си съпруга. Тя беше на последно място в съзнанието му, нищо повече от смътно оправдание да тръгне за Москва, а не в някоя друга посока. В действителност всяка посока би била подходяща за страхливото му бягство. Точно така бе оценил поведението си, след като паническият подтик да се махне се бе стопил. Причината се криеше в желанието му да избяга от Катрин, да бъде мили далеч, когато тя се събуди след прекараната заедно нощ. Да избегне презрението и ненавистта, които тя сигурно изпитваше, въпреки прошепнатите от нея любовни думи, докато беше още под въздействието на наркотика.
На половината път за Москва Дмитрий внезапно беше решил да се върне у дома. И така, беше допуснал грешка. Не му беше за първи път. Е, тази грешка бе твърде сериозна. Значи просто щеше да му отнеме по-дълго време да преодолее гнева на Катрин. И преди му се бе гневила, а той бе успявал да се справи, или по-скоро тя се бе успокоявала сама. Тя беше разумна жена. Не беше злопаметна и това бе едно от качествата, който най-много харесваше у нея, освен огнения й дух, пламенността й, смелостта й и още една дузина неща.
Бе продължил в много по-различно настроение, уверил се, че дупката, която си бе изкопал сам, не беше чак толкова дълбока. Дори бе започнал да размишлява дали би могъл някак си да убеди Катрин да остане в Русия. Щеше да й купи имение, да й намери прислужници, да я обсипе със скъпоценности и да я облече в разкош. Предназначението на Татяна бе да му подсигури наследник. Любов щеше да му донесе Катрин и в мечтите му за бъдещето нейното тясно се преплиташе с неговото.