Надежда беше донякъде изненадана, че Соня лично не го е сторила. Не беше трудно да се забележи неудоволствието й вчера сутринта, когато жената не бе възразила срещу новата си служба като проста чистачка. Без съмнение принцесата, подобно на Надежда, се бе надявала на съпротива, за да има извинение да я накаже отново.
Надежда поне бе имала удоволствието да бъде свидетел на унижението й. И не се забави да информира жената, какъв късмет била имала, че се е отървала толкова леко след бягството, кражбата на коня, създаването на безпокойства за брата на принца. И какъв беше отговорът на кучката?
— Аз не съм крепостна, глупачко, аз съм затворничка.
Съвършено естествено за един затворник е да се опитва да избяга. Всички го знаят.
Какво нахалство! Каква неблагодарност! Каква претенциозност! Тя май се мислеше за по-висшестояща, поради което и не можеше да бъде засегната от нищо, което и причиняваха или казваха. Надежда обаче държеше средството, с което щеше да поразклати донякъде самочувствието на другата, нещо, което като че ли никой друг нямаше желанието да стори.
Катрин би трябвало да е предупредена от злобните погледи, мятани й от огненокосата Надежда, която, докато минаваше покрай нея, нарочно разсипа купата с остатъци от храна. Ако Катрин не се беше отместила навреме, отпадъците щяха да се изсипят в скута й, вместо върху ръцете и коленете й.
— О, колко съм несръчна! — заяви на висок глас Надежда и коленичи уж да почисти разпиляното. Катрин си седеше на мястото и наблюдаваше дали рускинята наистина ще събере боклуците, но тя само побутна вече празната купа пред англичанката.
— Много е глупаво от тяхна страна да те карат да чистиш под, по който няма нито едно петънце — каза лукаво тя. — Мислех си, че ще ти дадат някаква работа, която да си струва усилията.
Значи ще се да се преструва, че е било случайност.
— Какво благоволение — отвърна безизразно Катрин.
— Благоволение?
— Извинявай. Понякога забравям, че говоря с необразован.
— Мислиш се за много умна, а? Е, госпожице Умна Кучка, какво ще кажеш за това, че принцът те избягва, откакто се е завърнал?
— Дмитрий се е върнал? — развълнува се Катрин. — Кога?
— Рано миналата вечер.
Но защо не я беше потърсил? Снощи тя си беше легнала рано, но тази сутрин? Защо все още трябваше да стои тук?
— Лъжеш.
Устните на Надежда се извиха в подигравателна гримаса.
— Нямам причина да лъжа за това. Питай Людмила. Тя го е видяла да се прибира. Питай когото искаш. Всички искаха да запазят завръщането му в тайна от теб, защото ти настояваше, че той ще побеснее, когато разбере какво се е случило. Е, малка глупачке, той беше ядосан наистина, но на теб.
— Тогава леля му не му е казала истината.
— Мисли си каквото искаш, но аз знам нещо друго. Разговорът им е бил дочут. Принцеса Соня му е разказала всичко. Той знае, че чистиш пода, и хич не го е грижа. Глупачка. Наистина ли си мислила, че ще застане на твоя страна срещу леля си? Той е станал отдавна и се подготвя да отпътува отново днес.
Катрин не й повярва. Не можеше. Момичето бе злобно и язвително, макар че Катрин не знаеше какво бе сторила, за да си навлече враждебността й. В този момент обаче Родион влезе в кухнята и веднага разбра какво се бе случило. Той не можеше да излъже Катрин. Откакто Николай я бе върнал, бе проявявал любезност към нея.
— Какво си направила, Надежда? — попита той.
Слугинята се изсмя и се върна в своя ъгъл от кухнята.
Родион незабавно приклекна да помогне на Катрин да събере остатъците от разпиляната храна. Тя не каза нищо, докато не изчисти всичко, след което се обърна спокойно към него:
— Вярно ли е, че Дмитрий е тук?
Той не смееше да я погледне в очите.
— Да.
Измина цяла минута в мълчание.
— И знае къде може да ме намери?
— Да.
Едва тогава я погледна и веднага съжали. Мили Боже, не бе виждал такава бездънна болка в нечии очи. Побоят не я беше прекършил, но няколкото подбрани думи от злостната Надежда го бяха сторили.
— Съжалявам — добави той.
Катрин не го чу. Тя сведе глава и започна да мести механично четката по пода. Родион се изправи и огледа стаята, но внезапно всички изглеждаха необичайно заети и не смееха да погледнат в тяхна посока, освен злорадстващата Надежда. Обърна се и излезе от кухнята.
Катрин продължаваше да търка на едно и също място. Колко щеше само да се ядоса Соня, ако разбереше, че тази задача бе като милостиня за Катрин. Толкова се бе разгневила, като не й дадоха право на избор, освен да се подчинява и да върши каквото й наредят, но мигновено бе разсъдила, че Соня само дебне отказа й, за да я накаже отново, така че я бе лишила от удоволствието. Щеше да търка проклетия под до края на света, ако трябваше, но нямаше да се оплаче.