Не можеше да повярва на ушите си.
— Да открадне от мен? О, за Бога! Да открадне от мен! Та тя отказва всичко, което съм опитал да й дам. Тази жена плюе на богатството ми.
— Но откъде можех да знам? Исках само тя да бъде претърсена. Всичко щеше да свърши с това, ако тя не беше започнала да се държи толкова враждебно. Как можех да позволя подобна грубост с мен пред слугите?
— Тя е свободна жена, англичанка. За нея не се отнасят отживелите правила и обичаи в тази страна.
— Коя е тя тогава, Митя? — попита настойчиво Соня. — Каква е, освен че е твоя любовница?
— Тя не ми е любовница. Иска ми се да беше, но не е. Наистина не знам коя е. Вероятно е незаконна дъщеря на някой английски благородник, но това няма значение. Тя наистина играе ролята на благородна дама, но аз нямам нищо против. Не е имала причини да променя отношението си по време на престоя си тук, дори и по отношение на теб. За бога, лельо Соня, тя е толкова нежна, толкова деликатна. Не ти ли хрумна, че такъв побой може да я осакати завинаги?
— Деликатна ли? Ако беше такава, нямаше само три дни по-късно да препуска на кон из страната.
— От отчаяние.
— Глупости, Митя. Това беше просто едно леко наказание. Ако е била наистина пострадала, нямаше да може…
— Значи не е била наранена, а! — избухна той. — Ела с мен!
Дмитрий сграбчи леля си за китката и я повлече по коридора към Бялата стая, отвори със замах вратата и влетя в спалнята. Катрин изпищя и се потопи във ваната, но Дмитрий се озова до нея само с няколко крачки и бързо я вдигна, за да покаже гърба й на леля си. За това беше възнаграден с удар с мокра кърпа през гърдите.
— Дяволите да те вземат, Александров…
— Съжалявам, мъниче, но леля ми беше останала с впечатлението, че не те е наранила.
Той я пусна във водата и бързо излезе от стаята, макар до ушите му да продължаваха да долитат гневните проклятия на Катрин. Не беше необходимо да казва нищо повече на леля си. Соня беше пребледняла, виждайки резултата от деянието си. Той я хвана за лакътя и я отведе до площадката на стълбите.
— Лельо Соня, намерението ми беше да оставя Катрин тук, докато… но това няма значение. Все още не съм променил решението си. При тези обстоятелства смятам, че ще бъде най-добре да отидеш на гости на някоя от племенниците си за известно време.
— Да, ще тръгна още днес… Митя, не осъзнавах… тя изглеждаше толкова здрава, въпреки че… Знам, че това не е извинение. — Тя не можа да довърши и се отдалечи бързо, тъй като вече не смееше да погледне племенника си в очите.
Тя беше като толкова много други благородници от старата генерация — извършваха неописуеми злини в момент на гняв, а после, когато бе вече твърде късно — съжаляваха.
— Права си, лельо Соня, това не е извинение — промълви той на себе си. — Няма никакво извинение.
Глава 32
Понеделник
Господарю,
Когато заминахте за Москва, младата госпожица стана от леглото и каза, че няма да се върне в него при никакви обстоятелства. Тя прекара остатъка от деня в градината в плевене и бране на цветя за къщата. Сега цветята са навсякъде, във всяка стая. В градината не останаха.
Поведението й не се е променило. Тя не желае изобщо да говори с мен. Говори само с прислужниците, и то само за да им каже да я оставят на мира. Маруся също не успя да я накара да проговори. Тя не иска дори да погледне счетоводните книги, които й оставихте.
Вторник
Господарю,
Нищо не се е променило, освен че днес тя обиколи къщата, въпреки че не зададе нито едни въпрос, нито дори за семенните портрети, които намери в библиотеката. Следобедът отиде до селото, но не намери никого, защото жътвата вече започна. Отказа да използва един от конете ви за тази разходка. Родион я придружи, тъй като тя изглежда не се държи толкова враждебно с него, колкото с останалите. Цента на посещението й била да се извини на Сава и Параша, че взела без позволение коня им.
Сряда
Господарю,
Тази сутрин младата госпожица взе две книги от библиотеката и прекара остатъка от деня в стаята си. Маруся все още не може да я накара да проговори, мен ме гледа сякаш не съществувам.
Четвъртък
Господарю,
Тя остана да чете в стаята си цял ден и дори не излезе да се нахрани. Когато Маруся й занесе храна, каза, че изглеждала по-отнесена от обикновено.