Выбрать главу
Владимир Киров.

Петък

Господарю,

Днес младата госпожица притесни цялото домакинство с исканията си. Тя пожела всеки слуга да се яви пред нея и да й разкаже какви задължения изпълнява, а когато свърши, ме информира, че в Новий домик много слуги имали безсмислени задачи и че трябвало да им намеря по-важна работа.

Поведението й е доста подобрено, ако възвръщането към властните й обноски може да бъде наречено подобрение. Маруся се кълне, че най-сетне е дошъл краят на депресията й. Тя си възвърна дори странния навик да говори сама на себе си.

Ваш покорен слуга,
Владимир Киров.

Събота

Господарю,

Младата госпожица прекара по-голямата част от деня на полето и дори се опита да помогне, докато не разбра, че само пречи. Тя отказа да използва общата баня, но след завръщането си в къщата се възползва от парната ви баня и дори се остави да бъде залята със студена вода накрая. Смехът й беше заразителен. Почти всички ходеха засмени след това.

Ваш покорен слуга,
Владимир Киров.

Неделя

Господарю,

След службата в църквата счетоводните ви книги бяха предадени на младата госпожица по нейно желание. Бяхте прав. Тя не успя да издържи твърде дълго на предизвикателството.

Ваш покорен слуга,
Владимир Киров.

Понеделник

Господарю,

Съжалявам, че трябва да ви съобщя, че жена ми е останала с погрешното впечатление, че младата госпожица ще се зарадва да разбере за ежедневните доклади, които ми наредихте да ви изпращам. Оказа се, че не е така. Тя ми каза съвсем недвусмислено какво мисли за моето шпиониране, както сама се изрази. Освен това тъй като знае, че няма да престана да ви изпращам докладите си само защото тя иска така, ми поръча днес да ви пиша, че въпреки че все още не е проверила всички суми, вече е разбрала, че четири от вашите инвестиции са безполезни и източват капитала ви. Такива бяха нейните думи, господарю. Ако питате мен, невъзможно е да е успяла да направи подобни заключения за толкова кратко време, ако изобщо знае за какво говори.

Ваш покорен слуга,
Владимир Киров.

Дмитрий избухна в смях, като прочете последното писмо. Две от лошите инвестиции, които Катрин бе открила, несъмнено бяха фабриките, които той смяташе за свои благотворителни организации, защото те работеха на загуба. Въпреки това той не виждаше как можеше да ги закрие и да остави всички тези хора без работа. Бе имал намерението някога да осъществи промените, необходими за превръщането им в печеливши предприятия, но така и не бе успял да намери време за това.

Бе знаел, че Катрин лесно ще успее да открие загубата от тези фабрики, ако наистина беше толкова добра, колкото твърдеше. Но кои бяха останалите други две? Дали не трябваше да й пише, за да обсъди това с нея? Дали тя изобщо щеше да прочете писмо, изпратено от него? Само защото бе благоволила да прегледа счетоводните му книги, след като преди това бе казала, че няма да се докосне до тях, не означаваше непременно, че беше готова да му прости. Преди отпътуването му Катрин недвусмислено беше показала, че ще бъде много щастлива, ако никога вече не го види.

— Пипнах те най-сетне. Претърсих всеки клуб, всеки ресторант, всяко парти. Никога не съм допускал, че ще те намеря вкъщи…

— Вася!

— … затънал в кореспонденция като последния писарушка, виждам — завърши Василий с широка усмивка и притисна Дмитрий в мечешката си прегръдка.

Дмитрий се зарадва много на приятната изненада. Не бе виждал приятеля си от началото на март. Преди да отпътува за Англия, толкова бе затънал в ухажването на Татяна, че бе имал много малко време за Василий, грешка, която не възнамеряваше да повтаря. От всичките му приятели този му беше най-скъпият, този, с когото най-добре се разбираше. Не тъй висок като Дмитрий, с черна като нощта коса и светли сини очи — една дяволски опасна комбинация според дамите — Василий Дашков беше с очарователен, безгрижен характер, точната противоположност на Дмитрий, и все пак бяха толкова близки, че можеха да си четат мислите.

— И какво те забави толкоз? Вече месец, откакто съм се върнал.

— Твоят човек е срещнал известни трудности в издирването ми, тъй като бях с една графиня в имението и не желаех да бъда намерен. Не можех да позволя да стигне до ушите на съпруга й, че тя се забавлява без негово знание, нали така?

— Разбира се, че не — отвърна Дмитрий с цялата сериозност, на която беше способен.