Василий се изсмя тихичко и се настани на бюрото, зад което седеше Дмитрий.
— Както и да е, първо спрях в Новий домик, като мислех, че ще те намеря там. И какво, по дяволите, става с онази мечка, Владимир? Не искаше дори да ме пусне в дома ти, само ми каза, че ще те открия тук, и ме прати да вървя по пътя си. Какво прави той там, след като ти си тук? Не си спомням някога да е бил на повече от крачка покрай теб.
— Държи под око нещо, което не мога да оставя неохранявано.
— Аха, любопитството мие събудено. Коя е тя?
— Не я познаваш, Вася.
— И все пак е съкровище, което трябва да бъде пазено, и то от най-доверения ти човек? — Очите на Василий се разшириха. — Не ми казвай, че си отмъкнал нечия съпруга.
— Това е по твоята част, струва ми се.
— Така си е. Добре, де, говори. Знаеш, че няма да те оставя, докато не ми разкажеш всичко.
Дмитрий не проявяваше уклончивост. Той искаше да разкаже на Василий за Катрин, но просто не знаеше откъде да започне и доколко да се задълбочи.
— Не е това, което си мислиш, Вася… Хм, всъщност е, но… Не, тази ситуация е крайно необичайна.
— Кажи ми, като решиш.
Дмитрий изгледа смръщено приятеля си.
— Изцяло съм обсебен от тази жена, а тя не иска да има нищо общо с мен. В действителност тя ме мрази.
— Думата не е „необичайно“, а „уникално“ и не е за вярване — смръщи се и Василий. — Дамите не те мразят, Митя. Може и да ги дразниш понякога, но не те мразят. И тъй, какво направи, че така се объркаха нещата точно с тази?
— Не ме слушаш внимателно; не че не съм направил всичко невъзможно и немислимо да предизвикам враждебността й, но тя не искаше от самото начало да има нещо общо с мен.
— Сериозно говориш, нали?
— Може да се каже, че се срещнахме при възможно най-неблагоприятните обстоятелства — отвърна Дмитрий.
Василий го изчакала продължи, но Дмитрий бе потънал в спомени и накрая той избухна:
— Е? Трябва ли да ти вадя думите с ченгел?
Дмитрий погледна встрани, не много горд от ролята си във всичко това.
— Казано накратко, видях я на една лондонска улица и я пожелах. Помислих си, че може да е свободна, и пратих Владимир след нея. Оттам нататък всичко кривна в грешна посока. Тя не беше за продан.
— Мили Боже, вече разбирам всичко. Верният, надежден Владимир е намерил начин да ти я осигури, нали?
— Да, и й сипал афродизиак в храната. А аз се озовах с най-сексапилната, най-чувствената девица, която Бог е създавал, и прекарах най-забележителната любовна нощ в живота си. Но когато дойде на себе си на другата утрин, тя поиска главата на Владимир за това, че я беше отвлякъл.
— Не е обвинила теб?
— Не. Всъщност не можеше да дочака да се отърве от мен. Проблемът възникна, след като отправи някои заплахи за отнасяне на случая до властите. Заради предстоящата визита на царя там реших, че е по-благоразумно да я махна от Англия за известно време.
Василий се усмихна лукаво.
— Предполагам, че не е била очарована от плана ти?
— Тя притежава необикновено избухлив нрав, на чийто справедлив гняв съм бил подлаган неведнъж.
— Значи това пленително създание е все още прилепено за теб и също тъй не иска да има нищо общо с теб. Точно ли се изразявам?
— Не съвсем — отвърна тихо Дмитрий с измъчено изражение. — Направих грешката да оставя Катрин в Новий домик. Като се прибрах, разбрах, че леля ми я е малтретирала жестоко. Ако не ме мразеше преди, несъмнено вече ме ненавижда до дън душа.
— Този път вече те е обвинила?
— И с основание. Не подсигурих безопасността й, както би трябвало. Напуснах дома си твърде прибързано по причини, които се срамувам да назова.
— Не думай… Не, ти не би я изнасилил. Това просто не е в стила ти. Значи отново трябва да си я упоил.
Схватливостта му спечели изпълнения с недоволство поглед на Дмитрий.
— Бесен бях.
— Естествено — изсмя се Василий. — Никога не си се сблъсквал с представителка на нежния пол, отказваща да бъде съблазнена. Трябва да е било крайно изнервящо.
— Спести ми остроумията си, Вася. Ще ми се да зная какво би направил ти при подобни обстоятелства. Катрин е най-упоритата, речовита, взискателна жена, която познавам, а аз не мога да бъда в една стая с нея, без да копнея да я отнеса до най-близкото легло. А най-досадното, най-непоносимото в цялата тази работа е, че знам, че не е напълно безразлична към мен. Имало е откраднати мигове, когато е отвръщала на страстта ми, но тя винаги идва на себе си, преди да успея докрай да се възползвам от тях.
— Следователно, ти правиш нещо погрешно. Дали се стреми към брак, как мислиш?
— Брак ли? Разбира се, че не. Тя сигурно знае, че това е невъзможно… — Думите му секнаха и той се смръщи. — От друга страна, с всичките си илюзии в главата тя може и да го счита за възможно.