— Какви илюзии?
— Не ти ли споменах, че твърди, че е лейди Катрин Сейнт Джон, дъщеря на графа на Страфорд?
— Не си, но кое те кара да мислиш, че не е?
— Вървеше по улицата, облечена в слугински дрехи и без ескорт. Какво заключение би си извадил, Вася?
— Разбирам те — рече Василий замислено. — Но защо ще твърди подобни неща?
— Защото знае достатъчно за семейството, за да й се размине. Много е вероятно да е незаконна дъщеря на графа, но това все още не я прави подходяща партия за брак.
— Така, ако за брак не може да става и дума, кое е второто нещо, което би могла да желае?
— Нищо. Тя не иска абсолютно нищо от мен.
— Хайде сега, Митя, всяка жена иска нещо. И както ми звучат нещата на мен, тази иска да бъде третирана като дама.
— Имаш предвид да се престоря, че й вярвам?
— Не бих отишъл чак дотам, но…
— Прав си! Трябва да я заведа в града, да я водя по балове, да я съпровождам…
— Митя! Аз ли греша, или ти си тук в Москва, понеже Татяна Ивановна е в Москва?
— Да му се не види! — Дмитрий се отпусна безсилно в стола си.
— Така си и мислех. Не трябва ли тогава да се сдобиеш с твърдия отговор на принцесата, преди да те видят да се движиш с някоя друга? В крайна сметка, очаква се, че ще си имаш любовници, но не и докато преследваш бъдещата си съпруга. Не мисля, че Татяна ще го възприеме много благосклонно. И какво правиш у дома си, след като тя е на бала у Андреев тази вечер, и то със стария ти приятел Лисенко? И пак по въпроса, какви ги върши тя с него, когато ти си тук?
— Още не съм ходил да я видя — призна намусено Дмитрий.
— Откога си тук?
— От осем дена.
Василий стрелна поглед към тавана.
— Мога да ти кажа, че той брои дните, Митя. За Бога, ако твоята Катрин ти липсва толкова силно, изпрати да я доведат и я задръж под ключ някъде тук, докато не получиш отговора на Татяна.
Дмитрий поклати глава.
— Не, когато Катрин е около мен, не мога да мисля за нищо друго.
— Струва ми се, че не можеш да мислиш за нищо друго и когато не е покрай теб. Отлагал си престъпно дълго, Митя.
— Бях нещастен, Вася, и не ставах за ничия компания. Но ти си прав. Първо трябва да уредя тази работа със сватбата, преди да се заема с Катя.
Глава 33
— Григорий, онзи, който току-що влезе, не беше ли принц Дмитрий? — попита Татяна, докато двамата с партньора й се движеха по дансинга.
Въпросът й накара Григорий Лисенко да се обърне към входа.
— Той е — отвърна сухо графът. — Предполагам, че вече няма да бъдеш свободна, щом Александров се е върнал?
— И какво те кара да мислиш така? — Тя му се усмихна невинно.
— Това, че не си приела предложението ми, скъпа. Всички смятат, че чакаш само завръщането на Александров.
— Така ли? — Татяна се намръщи, тъй като не знаеше за това.
— Но за него е твърде зле, че не те е потърсил досега, след като всички знаят, че е в Москва от една седмица.
Татяна стисна устни. Не беше необходимо да й го напомнят. Собствената й сестра й беше изтъкнала, че липсата на желание от страна на Дмитрий да се срещне с нея е обидна. Сега и Григорий казваше същото, само че по друг начин.
— Хората се питат дали той не е променил решението си да ти направи предложение.
— И какво, ако го е променил? Мислиш ли, че ме е грижа?
Проблемът беше, че я беше грижа. Дори твърде много. Тя искаше да има Дмитрий само за себе си, а можеше да разчита на това само по време на ухажването му. Когато се оженеха, той щеше да загуби интерес към нея, както ставаше с всички съпрузи. Други жени щяха да се радват на по-голяма част от времето на съпруга й, а тя щеше да бъде оставена вкъщи.
Не й дойде наум, че можеше да направи живота му вкъщи толкова интересен, че да изгуби желание да скитосва. Татяна беше на мнението, че всички мъже са еднакви, една погрешна представа, споделяна от повечето жени. Беше и доста егоистична по отношение на нуждите и желанията си и въобще не бе помисляла за разочарованието и недоволството на Дмитрий, докато го разиграваше.
Сега вече не беше толкова сигурна в мъдростта на стратегията си. Прекалено много ли бе да иска вниманието на Дмитрий само за себе си за няколко месеца? Дали не го бе накарала да чака твърде дълго? Ако вече не беше заинтересован, тя щеше да изглежда пълна глупачка, докато сега бе обект на завист на всяка жена в Русия.
Нямаше да го понесе — хората да говорят зад гърба й, да я съжаляват или още по-зле — да мислят, че е получила точно каквото е заслужавала. Всички знаеха, че Дмитрий й е предложил да се омъжи за него — беше се погрижила лично. Всички знаеха, че го бе заставила да чака отговора и нямаше да го укорят, ако оттеглеше предложението си. Беше го въртяла месеци наред. Вината щеше да е изцяло нейна.