Разбира се, тя имаше Григорий подръка и половин дузина други обожатели в резерва. Всички се кълняха, че я обичат безумно. Това нямаше обаче да й послужи за утеха, ако Дмитрий вече не я искаше.
Татяна чакаше ли чакаше Дмитрий да я забележи, чакаше да се приближи и да прекъсне танца й с Григорий, но той не го направи, въпреки че я бе забелязал и дори й кимна, но продължи да си приказва с принц Дашков и няколко други мъже, които го бяха поздравили при влизането му.
Щом танцът свърши, Татяна се облегна на партньора си и му прошепна:
— Григорий, ще ме заведеш ли при него?
— Искате твърде много, принцесо. — Графът повече не можеше да крие разочарованието си. — Аз не мога да губя достойно.
— Моля те, Григорий. Мисля, че ще останеш доволен, като чуеш какво имам да му казвам.
Той остана загледан в нея няколко секунди, отбелязвайки неспокойствието й, зачервените й страни, но също и решителния блясък в очите й. Бе тъй ефирна в красотата си. Бе си поставил за задача да я спечели, за да я отнеме от Дмитрий, но бе допуснал грешката да се влюби в нея. Какво можеше да каже на съперника си, което да му достави удоволствие. Дали пък само не го използваше? Така или иначе, трябваше незабавно да узнае отговора.
Най-накрая кимна, хвана я под ръка и я поведе към групата мъже, които се разделиха и започнаха да се разпръскват веднага щом видяха кой е тръгнал към тях. До Дмитрий остана само най-добрият му приятел Дашков, който си стоеше там, широко ухилен, и дори не се опитваше да прикрие интереса си към предстоящата среща.
— Радвам се да те видя отново, Митя — каза с усмивка Татяна.
— Татяна, прекрасна както винаги. — Дмитрий пое протегнатата й ръка и бръсна леко с устни пръстите й.
Тя зачака той да покаже с нещо, че все още иска да се ожени за нея, но той не каза нищо, не се извини, че не я беше потърсил по-рано, не й каза колко много му е липсвала. Нищичко. Той не й остави никакъв избор.
— Мисля, че се познаваш с годеника ми, граф Григорий.
— Годеник? — повтори Дмитрий и повдигна съвсем леко вежди.
Татяна се притисна по-близо до Григор и той, който прояви достатъчно разум и обви ръка около кръста й, сякаш искаше да потвърди изненадващата новина.
— Да. Надявам се, че не си твърде разочарован, Митя. Но какво трябваше да си помисля, когато отпътува толкова внезапно и ми изпрати онази кратка бележка, че не знаеш кога ще се върнеш? Една дама не може да чака вечно.
Тази дръзка лъжа възмути Дмитрий, но той беше твърде възпитан, за да обиди една дама.
— Е, тогава предполагам, че трябва да поздравя и двама ви.
Той подаде учтиво ръка на графа — най-благоприличният жест при стеклите се обстоятелства, който обаче не успя да се въздържи и подметна:
— Твърде зле, Александров, По-добрият спечели, а?
— Щом така смяташ, Лисенко.
Татяна осъзна, че това беше краят. Нямаше сцени на ревност или гняв. Тя беше постъпила правилно. Дмитрий не бе имал намерение да я моли отново да се омъжи за него. Беше го загубила още преди завръщането му в Русия. Е, така поне нямаше да изглежда като глупачка. Беше го предотвратила, макар и с цената на обвързването си с нелюбим мъж. Какво пък, винаги можеше да се отърве и от него.
— Митя толкова се радвам, че ме разбираш — каза Татяна, преди да отведе Григорий встрани.
— Знаеш, че можеше да предотвратиш това, нали, Митя — каза с отвращение Василий.
— Така ли?
— Стига, Митя. Тя чакаше някакъв знак от теб. Прекрасно знаеш, че едва сега реши да приеме предложението му. Не може да не си видял изненадата, която се изписа на лицето му.
— Така беше.
Василий сграбчи приятеля си и го обърна с лице към себе си.
— Не мога да повярвам. Ти всъщност се чувстваш облекчен, нали?
— Честно казано, камък ми падна от раменете — отвърна ухилен Дмитрий.
— Не мога да повярвам — повтори Василий. — Само преди шест месеца ти ми казваш, че тя е жената, за която ще се ожениш преди края на годината, а преди края на другата ще имаш и наследник. Нищо не можело да те спре, каза ми ти. Проведе достойна за Наполеон кампания, за да я спечелиш, и беше крайно разгневен, като не можа да я заставиш да ти даде окончателен отговор. Всъщност не спираше да беснееш заради увъртанията й. Прав ли съм, или греша?
— Давай по-нататък, Вася.
— Тогава ще имаш ли нещо против да ми кажеш защо си толкова доволен, да не кажа щастлив, че тя те отряза? И не смей да ме лъжеш, че няма нищо общо с онази жена, по която чезнеш. Бракът и любовта са две различни понятия. Татяна беше най-подходящата партия за теб. Не беше необходимо да си влюбен в нея. Боже мили, та тя е най-красивата жена в Русия! Може и да има мозък, колкото грахово зърно и пак да е желана. А родословието й е безупречно. Беше съвършена партия за теб. И леля ти мислеше така.