— Достатъчно, Вася. Говориш, сякаш ти си я изгубил току-що.
— Добре, по дяволите всичко. Щом се налагаше да се ожениш, исках за теб най-доброто. Мислех, че и твоето намерение е такова. Или вече не е задължително да се ожениш и да осигуриш наследник? Да не си чул нещо за Миша, тогава вероятно…
— Не ми казвай, че още се надяваш на невъзможното. Миша е мъртъв, Вася. Мина много време, за да подхранваш надежди. И не, нищо не се е променило. Все още се нуждая от жена. Просто не беше тази. Да ти кажа истината, причината, поради която все отлагах подновяването на ухажването й бе, че не желаех да почвам пак от начало, пак да се мятам месеци наред в недомлъвки и уклончивост, да очакват от мен да се въртя на малкия пръст на дамата, докато тя се преструва, че размишлява. Имам и по-полезни неща да върша, вместо да си губя така времето.
— Но…
— Вася! Ако намираш, че тя е такова безценно съкровище, защо не се ожениш ти за нея? Лично аз намирам, че не желая да бъда обвързан с жена, която не знае какво иска. Открих колко освежителна може да бъде прямотата.
— Пак ли твоята англичанка? — подигра му се Василий, после ахна: — Да не би да си мислиш за…
— Не, не съм си загубил ума, макар че не мога да отрека, че не бих имал нищо против да съм здраво вързан за нея — ухили се Дмитрий и въздъхна. — Но могат да се намерят множество свободни, подходящи жени, такива, които не биха се поколебали да дадат отговора си, за да приключа с тази работа. Някакви предложения?
— Не и такива, на които да не намериш недостатък, уверен съм.
— Вероятно Наталия може да препоръча някоя. Тя е непоправима сватовница и винаги е отлично осведомена за възможностите.
— Превъзходно. Любовницата избира съпругата — подметна сухо Василий.
— Струваше ми се брилянтна идея — изкиска се Дмитрий. — В края на краищата Наталия познава вкусовете и предпочитанията ми много добре, така че едва ли бе предложила някоя, с която няма да се погаждам. Тя може значително да улесни проблема ми.
— Ти дори не знаеш къде е по това време на годината — изтъкна Василий.
— Значи ще трябва да я открия. Вася, наистина искам да свърша тази работа, но не бързам чак толкова. Имам други неща, които да ме държат в напрежение междувременно.
Когато Дмитрий се прибра, в дома му го чакаше писмо от сестра му.
Митя,
Трябва незабавно да дойдеш и да изпълниш обещанието си. Намерих мъжа, за когото искам да се омъжа.
За какво обещание говореше тя? Той не й беше обещавал да одобри незабавно избрания от нея съпруг. От друга страна, ако не го направеше, сестра му сигурно щеше да намери някакъв начин да се омъжи за своя избраник без благословията му. Закъде се беше разбързала толкова?
По дяволите, тъкмо когато бе смятал, че е уредил идеално всичко, за да прекара още малко време с Катрин, преди да я изпрати обратно в Англия или поне да й предложи да я върне в родината й. Колкото повече мислеше за това, толкова повече му се искаше да намери някаква уважителна причина да я задържи тук по-дълго. Защо не можеше да намери начин да попречи на Катрин да напусне живота му?
Глава 34
— Милейди? — Маруся подаде глава през вратата. — Пристигна пратеник на принца. Трябва незабавно да отидем при него в града.
— В Москва ли?
— Не, в Санкт Петербург.
— Влез и затвори вратата, Маруся. Става течение. Защо в Санкт Петербург? Мислех, че Дмитрий е все още в Москва.
— Не, от известно време не е там. Беше в Австрия по работа и току-що се е върнал.
Колко типично за него. Защо й трябваше да знае, че Дмитрий беше напуснал страната? Защо й трябваше да знае каквото и да било? Той просто я закотвяше в глухата провинция и после забравяше за нея.
— Царят върна ли се най-после? Затова ли отиваме в Санкт Петербург?
— Не знам, милейди. Пратеникът каза само, че трябва да побързаме.
— Че защо? По дяволите, Маруся, няма да мръдна оттук, докато не разбера какво мога да очаквам.
— Предполагам, че ако царят се е върнал и принцът възнамерява да ви върне обратно в Англия, то това трябва да стане преди Нева да замръзне отново и пристанището да бъде затворено.
— Аха. — Катрин се отпусна в стола си. — Да, това би обяснило бързането — добави тя тихичко.
Какво означаваше това за нея? Да се върне у дома си с надут от бременността корем и без съпруг? Не и ако зависеше от нея. Не можеше да постъпи така с баща си — да изчезне за половин година и да се прибере, съпроводена от скандал? Никога.